Защо журналистът Пабло Гонсалес вече година е в затвор в Полша без проведен процес?

„Служители на Агенцията по вътрешна сигурност (ABW) са задържали испански гражданин от руски произход по обвинение в шпионаж”. Това можеше да се прочете в заглавията на поне дузина полски медии на 4 март миналата година. Вестници, радиа и телевизии в Полша в онзи момент безкритично тиражираха разпространеното в социалните мрежи изявление на говорителя на Министерството на специалните служби Станислав Жарин. Те не подложиха на съмнение нито запетайка от казаното от говорителя, нито проучиха реалните обстоятелства, за да проверят дали наистина испанецът, когото споменават, е шпионирал за руснаците.

Така започва статията си Феран Барбер в испанското издание publico.es.

Баският журналист Пабло Гонсалес е арестуван през нощта на 27 срещу 28 февруари 2022 г. Четири дни по-късно е „осъден” публично и без проведен съдебен процес от медите в Полша и от членовете на управляващата крайнодясна партия, наречена „Право и справедливост”. Репортерите в тази страна не употребиха спрямо Гонсалес дори думата „предполагаемо” в своя копи-пейст на правителственото изявление.

„Мъжът е задържан в Пжемисъл,” посочва Жарин и това е повторено от всички медии. „Идентифициран е като агент на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на руския Генерален щаб. Осъществявал е шпионски дейности в интерес на Русия, възползвайки се от това, че е журналист. Благодарение на този факт е могъл да се движи свободно из Европа и по света”.

Така, както Жарин представя обстоятелствата около Пабло, излиза, че кореспондентската му работа е заплаха за НАТО. Скоро след това обаче се разбра, че нямат нищо съществено срещу него освен недоразумения и подмолни спекулации. Много по-лошото е другото, изяснило се доста бързо – че не им е и нужно да имат нещо, за да лишат репортера от правата му и да пренебрегнат същите онези законност и справедливост, използвани от управляващите в Полша популисти за име на партията им.

Пабло Гонсалес не е първият чужденец, обвинен в тази страна, че е работил срещу заплащане от Кремъл. Още няколко други журналистки са били обвинявани в шпионаж и десетки представители на други професии и националности са били задържани, арестувани или експулсирани от Полша през последните години по обвинение, че предполагаемо са работили за разузнавателните служби на Москва.

Още преди руското нахлуване в Украйна, активността на спецслужбите в Полша срещу може би инфилтрирани китайци, беларуси и руснаци вече беше френетична. Но от февруари 2022 г. ABW съвсем се развихри и не минава вече и месец, без да идентифицира някого като довереник, информатор или агент на ГРУ. Правителството във Варшава е в режим „Студена война” и според близките на баския репортер проблемът е, че спецслужбите там въобще не са свикнали да действат фино.

Дали е повлияло зле на съдбата на Гонсалес присъствието в полското коалиционно правителство на радикали от крайната десница? „Сигурен съм, че е повлияло на прокурорското развитие на процедурата“, казва Гонсало Бойе, адвокатът на Пабло в Испания. „Прокуратурата на страната е много зависима от правителството, което има специфична идеология и линия на поведение, така че не бихме могли да очакваме нещо различно. От друга страна, има нещо, което никой не е казал тук. Пабло не е обвинен, че е отишъл да снима някакъв секретен документ или тайна база, а че е проруски настроен. Доколкото знаем, той не е обвинен в никакво конкретно шпионско действие, макар все пак да имаме много ограничен достъп до информация по случая."

Тормозът срещу журналисти в Полша е много отпреди руското нахлуване в Украйна. Още в годината на анексията на Крим – 2014-та, руският журналист Леонид Свиридов е експулсиран от Полша по искане на ABW. Забраняват му влизането в цялата шенгенска зона. Твърдят, че е действал „във вреда на Полша и е заплашвал сигурността на държавата“, но не разкриват конкретните причини за решението си. Адвокатът на Свиридов – Ярослав Челстовски, тогава настоява, че експулсирането на клиента му не е свързано с шпионаж. Шест години след онзи епизод Свиридов поиска извинение и обезщетение от 60 000 злоти – около 12 700 евро, за обвиненията в шпионаж, повдигнати срещу него. Съдът, пред който той апелира, обаче отхвърли иска му.

Има и друг журналист, претърпял посегателство от „Право и справедливост” и обвинен в шпионаж без доказателства. Полските власти гонят от страната телевизионния репортер Евгений Решетньов, комуто се вменява, че е осъществявал „дейности, несвързани с репортерската му работа”. Решетньов напуска Полша през януари 2020 г. Правителството на страната твърди, че е взело решението за него, защото Решетньов „е събирал материали, за да подготвя фалшива информация и да накърнява образа на Полша”.

Правителството във Варшава изглежда неспособно да направи разлика между шпионажа, преднамерената и злонамерена дезинформация и легитимното взимане на страна при информирането, което характеризира всички медии в западните демокрации.

Тормозът над репортери достигна до кресчендо в унисон с геополитическите развития, след като ултраконсервативната партия, която все още управлява в коалиция, си възвърна контрола над страната през 2015 г. Тяхната враждебност към свободата на печата далеч надхвърля неприкритата им и яростна русофобия, много близка до расизма. Три месеца преди ареста на Гонсалес – през ноември 2021 г., Комитетът за защита на журналистите (независима организация, уважавана в целия свят) осъди в доклад безмилостния тормоз на различни медийни професионалисти от страна на полската полиция и граничната охрана при отразяването на бежанската вълна от Беларус. Някои журналисти тогава бяха арестувани, обискирани, съдени, санкционирани и априори третирани като потенциални шпиони заради документиране на преминаването на бежанци през зона с обявено извънредно положение. Има и други неотдавнашни случаи с репортери, чиито деца са били заплашвани, защото съответните репортери са хвърлили светлина върху подмолни действия на правителството и използването от него на програмата Pegasus за шпиониране на опозиционни лидери.

Истерията за лов на шпиони и алергията на Варшава към медиите се разпалват още повече след заповедта на Путин за пресичане на руско-украинската граница. Често тази параноя достига до гротеска. В първата половина на март м. г., две седмици след ареста на Пабло, няколко полски медии съобщиха за присъствието на Матеуш Пискорски – член съосновател на проруска партия, когото властите на страната са обвинявали в шпионаж през 2016 г. – на едно събитие с участието на първата дама на Полша. Пискорски действително се е намирал там – като преводач на официална среща между съпругата на президента и група бежанци. Истински плашещото е, че специалните служби на страната бяха обвинени в застрашаване на полската сигурност, задето са му позволили да участва в тази проява в качеството си на преводач. Разбирането на „Право и справедливост” за демокрация не изглежда фундаментално различно от това на Путин по отношение на толерантността към несъгласието.

Десет дни след този епизод Полша реши да експулсира 45 руски дипломати. Според говорител на Министерството на външните работи всички хора от онзи списък трябваше да напуснат страната в срок между два и пет дни, защото са осъществявали „дейности, несъвместими с полските закони и със статута им на дипломати”. Същия месец бе арестуван и служител от агенцията по регистрите във Варшава. Арестуваният – Томаш Л., е поляк, който според ABW „е разполагал с мощни оръжия, за да осъществява враждебна разузнавателна дейност”.

През април м. г. полското военно контраразузнаване вкарва в затвора друг руски гражданин, който живее в Полша от 18 години. Той е обвинен, че събирал информация за полските войски в НАТО. На свой ред и двама беларуси споделят същата съдба, защото шпионирали за Минск.

Дългата листа продължава. Последните известни арести са от януари т. г., когато полската военна прокуратура обвинява един руснак и един беларусин, че са работили за Кремъл в продължение на няколко години. И двамата са живели легално в Полша.

Никой не оспорва, че руското разузнаване проявява преференциален интерес към Полша поради нейното стратегическо значение и важността на разположението на войските на НАТО. Онова, за което алармират адвокатите на всички обвинени, е пълната липса на процесуални и юридически гаранции в този полски лов на шпиони, както и произволността на някои от арестите. А случаят с баска Пабло Гонсалес е най-фрапантният от всички известни. „Онова, което става с Пабло, не би могло да се случи в Испания,” казва Гонсало Бойе. „Тук е просто невъзможно някой да стои зад решетките над един месец без адвокат, или пък адвокатът в течение на цяла година да не може да види клиента си, или случаят да продължава да е засекретен”.

Постоянният въпрос, откакто е арестуван Гонсалес, е къде са неопровержимите доказателства, с които се хвали ABW, твърдейки, че той е агент на ГРУ. „Ако имаха асò в ръкава си, вече щяха да са го извадили,” настоява адвокатът. „Вече щеше да е изтекло поне нещо, та всички да си кажат: аха, ето, ясно. В Испания дори при засекретени случаи винаги в медиите се появяват някакви материали.“

Според Бойе веригата от събития около ареста на баския журналист ясно говори за участието и на други западни разузнавателни служби: „Първите, които започнаха да уверяват, че Пабло е виновен, бяха британците от МI-6, в чието публично изявление се говореше за испански шпионин. Доколкото знам, няма друг притежател на испански паспорт, арестуван за такова нещо. На нас не ни позволяват достъп до най-сериозната част от случая, но се боя, че ако ни разрешат да видим всичко, ще открием и силно испанско участие. Мадрид е този, който беше в началото на действията срещу Пабло. Месец преди поляците да го арестуват, агенти на CNI (Национален разузнавателен център, както се нарича испанското разузнаване – б. пр.) отидоха да проучат семейството му в Страната на баските и в Барселона, задавайки въпроси и правейки снимки. Голямата грешка беше допусната тук. И тази грешка доведе до делото срещу Пабло".

Преди броени дни, малко преди да се навърши една година, откакто журналистът е в затвора, поляците удължиха с още три месеца неговия арест. Изобщо не е насрочена дата за някакъв съдебен процес. Още се води в процедура на разследване. Поискали по една съдебна поръчка да даде показания майката на децата му, с която живеят като семейство, по друга съдебна поръчка – да се прегледат банковите му сметки, и по трета – да се получи копие от удостоверението му за гражданство. „Мразя конспирациите и конспиративните теории, но тук надничат призраци от всички страни. Има прекалено много неща, които не се връзват,” добавя Бойе.

Пабло няма да намери добронамерен климат сред членовете на „Право и справедливост”. До такава степен е стигнала параноята им за руски шпионаж, че някои депутати от тази формация като Ярослав Крайевски развиват трескава парламентарна дейност, за да утежнят наказанието за чужди агенти до доживотна присъда. Според действащия в Полша Наказателен кодекс максималната присъда за организиране или ръководене на действия в служба на чуждо разузнаване е 25 години. Много е вероятно усилията на въпросните депутати да се увенчаят с успех, защото от миналата пролет Министерството на правосъдието работи по поправка, която се предвижда също така да повиши най-високото наказание за участие в шпионска дейност от 10 години затвор на 25. При всички случаи това не би трябвало да засегне баския журналист, тъй като дори и да бъде приета, тази поправка не може да има действие със задна дата.

Същата служба, който затвори Пабло без доказателства, в средата на януари т. г. обяви за агенти на Кремъл трима испански водолази, открити посред нощ на борда на лодка, плаваща без разрешение около стратегическа инфраструктура край град Гданск. Броени часове по-късно, след като се разчу за инцидента, държавният секретар Станислав Жарин отново излезе на арената, за да обяви, че присъствието на испанците в Балтийско море не е свързано с никаква заплаха за сигурността нито на Република Полша, нито на важните инсталации на рафинерията „Нафтопорт” в Гданск.

Как изведнъж се оказаха толкова сигурни? Поради същите причини, които посочиха, когато арестуваха Гонслес, само че наопаки. Казаха, че имали някакви данни, но никога не разкриха какви. Онова, в което никой не се съмнява, е, че тези испанци не са били гмуркачи за кехлибар, както твърдяха. И тримата бяха незабавно освободени, без дори да бъдат идентифицирани по надлежния начин.

Автор: Феран Барбер

Източник: СБЖ / sbj-bg.eu

https://sbj-bg.eu/article/details/54531?fbclid=IwAR2FraagaL_CsCBpkzUsgnkFjNHwzKw_uKHnn1pQPusOc4iNwGhma9rpvZw

Оригинал : Публико / publico.es