Клоуни разпръскват усмивки в пострадалата от земетресенията Южна Турция

От високоговорителите звучи музика, деца танцуват и подскачат, всички са усмихнати.

За кратко животът изглежда добре на това игрище за футзал, сгушено сред криволичещите пътища на Дефне, област в провинция Хатай в Турция. Всичко това обаче е твърде далече от истината, предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.

Област Дефне беше силно засегната от земетресенията миналия месец и участниците в този своеобразен малък карнавал са късметлиите, които оцеляха.

Повечето живеят в палатки или лагери от контейнери, разпръснати из района, опитвайки се да оцелеят и просто да издържат всеки ден.

Подобни проблясъци на нефилтрирано щастие върху лицата на децата в Дефне са рядкост, ако не и невъзможни, откакто бедствието удари в 4:17 сутринта на 6 февруари.

Тези, които помогнаха това да се случи, изминаха дълъг път от Истанбул през засегнатата от земетресения Южна Турция с мисия да предизвикат усмивки и да помогнат на децата да бъдат отново деца.

„Видяхте го със собствените си очи, всички тук са принудени да напуснат домовете си. Животът им вече не е това, което беше. Опитваме се да им дадем нещо от стария им живот и да им покажем, че сме с тях“, казва пред АА Мурат Демир, координатор на групата от община Бахчелиевлер в Истанбул.

Демир и екипът му са нарекли проекта си „Хаял Тамирханеси“, което се превежда като „Работилница за въображение“ и има за цел да излекува някои от дълбоките психологически следи, нанесени от бедствието.

Според Демир идеята е децата да бъдат извадени от черупката, в която са се свили почти всички след тази голяма трагедия.

„Децата са малко колебливи и притеснени в началото, но след няколко минути се отпускат и е страхотно да видим, че се забавляват“, казва той.

В продължение на няколко часа децата се впускат в поредица забавления - от пеене до игри, замък-трамплин, куклени представления, храна и много захарен памук.

За родителите, които наблюдават отстрани, това е рядък момент на почивка, в който могат да спрат – поне за няколко часа – да се тревожат за децата си и тяхното психическо състояние.

"Виж ги. Сякаш са забравили за земетресението. Те са щастливи и развълнувани. Те се смеят и се усмихват след месец“, казва Фериха Юртсевен от Дефне, докато наблюдава дъщеря си.

„Надяваме се, че ще има повече такива събития. Децата имат нужда от това. Те бяха най-засегнати“, допълва тя.

Гьонул Чичекли и нейната деветгодишна дъщеря са привлечени от музиката на събитието.

„Чухме музиката и дойдохме. Дъщеря ми изпадна в екстаз, когато чу песните. И искаше да дойде веднага“, обяснява Чичекли.

Докато говори, дъщеря ѝ дотичва с книжка за оцветяване под едната мишница и с пръчка захарен памук, стисната здраво в другата ръка, а усмихнатото ѝ лице сияе от неподправена радост.

„Децата ни трябва да бъдат щастливи. Имат нужда от такива положителни неща. Всички имаме нужда от това“, казва Чичекли.