Ще затвърди ли властта си узбекистанският президент Шафкат Мирзийоев след победата си на предсрочните избори

Узбекистанският президент Шавкат Мирзийоев бе преизбран на вчерашните предсрочни избори с 87,1 процента от гласовете на избирателите, подобрявайки резултатите си от предишните избори от 80,1 процента, обяви днес Централната избирателна комисия на страната, цитирана от Ройтерс. Според предварителни данни на ЦИК избирателната активност е достигнала 79,8 процента, при праг, необходим за признаване на изборните резултати за действителни, от 33 процента, отбелязва ТАСС.

Останалите кандидати получиха значително по-ниски резултати от Мирзийоев, който беше издигнат от управляващата Либерално-демократическа партия на Узбекистан. На второ място се класира първата заместник-председателка на Върховния съд Робахон Махмудова, издигната от Социалдемократическа партия "Адолат" („Справедливост“), с 4,43 процента от гласовете. На трето място е лидерът на Народно-демократическата партия на Узбекистан, Улугбек Иноятов, с 4,02 процента от гласовете, а на четвърто – лидерът на Екологичното движение на Узбекистан, Абдушукур Хамзаев, с 3,74 процента подкрепа.

С традиционно критична оценка за хода на изборите излязоха наблюдателите на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Те заявиха, че изборите са били добре подготвени, но са преминали в атмосфера на недостатъчна конкуренция, а демократичните промени, които се наблюдават в Узбекистан, не са достатъчни. За изборите бяха акредитирани близо 800 наблюдатели от Общността на независимите държави (ОНД), Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Организацията на тюркските държави (ОТД), Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) и ОССЕ, както и 1500 местни и чуждестранни журналисти. Общо с право на глас на изборите се ползваха близо 19,6 милиона узбекистански граждани, отбелязва ТАСС.

Узбекистанският президент, който е на власт от 2016 г., свика предсрочните избори, за да затвърди властта си. Мирзийоев, който наследи на поста дългогодишния авторитарен държавен глава Ислам Каримов след неговата кончина, се изправи срещу почти непознати съперници, които на практика нямаха никакви шансове за победа.

Узбекистанският лидер, който се представя за реформатор, свика предсрочните избори след произведения на 30 април референдум, на който гражданите на страната одобриха с мнозинство от над 90 процента конституционни промени, които нулираха мандатите му. Освен това мандатът на държавния глава бе удължен от пет на седем години, като Мирзийоев ще има право на два мандата. Това на теория ще позволи на президента, който на 24 юли навършва 66 години, да остане на власт до 2037 година.

Мирзийоев отвори Узбекистан за външна търговия и инвестиции, като в същото време разхлаби ограниченията на религиозните и политическите свободи. Ройтерс отбелязва, че въпреки това понастоящем няма силни опозиционни политици и организации в Узбекистан.

Узбекистанският държавен глава има репутацията на либерален реформатор както в Узбекистан, така и в чужбина, тъй като се отказа от предходната политика на изолационизъм и полицейско преследване на опозицията.

Западните партньори на Ташкент не одобряват опитите на Мирзийоев да удължи престоя си на президентския пост, но това не крие големи рискове за Узбекистан, тъй като Западът търси подкрепа от всички бивши съветски републики в опитите си да изолира Русия заради войната в Украйна.

От началото на войната на Русия срещу Украйна Мирзийоев се опитва да съхрани отношенията както с Русия, която е традиционен партньор на Узбекистан, така и със Запада. Ташкент призовава за мир, отбелязва Ройтерс.

Узбекистанският президент не само въведе политически промени в страната, но и отвори икономиката на бившата съветска република, подобри значително връзките със Запада и ограничи правомощията на службите за сигурност, чието господство през предходните десетилетия навреди на международния имидж на 35-милионната страна.

Преизбирането на Мирзийоев ще затвърди за дълго време властта му в страната, която не се характеризира с политически плурализъм, но пък отбелязва динамично икономическо развитие през последните няколко години и става магнит за чуждестранни инвестиции.

Следваща стъпка може да стане свикването на предсрочни избори за горна и долна камара на парламента, които ще завършат политическия цикъл на конституционната реформа, посочва в. "Независимая газета". Според изданието президентските избори са протекли без реална алтернатива, но и без значителни нарушения.

В хода на предизборната кампания съперниците на Мирзийоев се отказаха от лично участие в телевизионните дебати, изпращайки свои представители. Затова не е учудващо, че избирателите почти не са ги подкрепили.

Според академика от Института за проблемите на пазара на руската академия на науките (РАН), Наби Зиядулаев, узбекистанците харесват прагматичния стил на Мирзийоев, особено това, че той говори за свобода, права на човека и демокрация. Според анализатора обаче политическата реформа в Узбекистан на практика буксува, в страната няма опозиция, а значи няма и политическа борба, няма политически лидери, които да могат да съперничат на Мирзийоев.