Проф. Чорбанов говори за българската ваксина срещу COVID с оксфордски професор

Проф. Андрей Чорбанов, който прави българската ваксина срещу COVID-19 в Департамента по Имунология към БАН, дискутира направата на медикамента с проф. Джефри Алмънд от Оксофордския университет, предаде "Евроком".

Срещата беше организирана от британското консулство у нас. В нея участваха и проф. Върджил Паунеску от Румъния, проф. Нилс Ростокс от Латвия, проф. Борут Струкелдж от Словения, д-р Владимир Зелник от Словакия, както и Аурелия Звирблиен от Латвия. Разговорът се състоя онлайн, като журналисти от всички страни-участници можеха да го проследят.

„Започнах като производител на ваксини в началото на моята професионална кариера, но в момента съм разработчик на ваксини. Много съм любопитен защо всички хора се концентрираха на “spike” протеина. Това е най-големият интерес за разработчиците, но знаем, че това е най-имуногенният протеин, но и най-защитният протеин на коронавируса. Моят въпрос е дали възможно да се изработят различни типове и спецификации на ваксината, които имат за таргет друг протеин. Това е нашата идея (на българската ваксина), която се опитваме да разработим“, коментира проф. Чорбанов пред проф. Джефри Алмонд.

„Беше добър и безопасен първи опит и проработи“, отговори оксофордския професор. „Може би вие искате да работите с нещо друго, което е ново поколение. Може би едно подход за стимулиране на клетъчния имунитет ще бъде интересно, както и допълнение към това да се предизвикат антитела срещу вируса. Има много опции, които могат да бъдат приложени. Дори и да не е за коронавируса, то това може да се приложи към по-добра имунология, която да се противопостави срещу всяко ново нещо, което се появи в бъдеще“.

„Трябва да спомена, че нашият проект е изцяло финансиран от Институт „Пастьор“ – Париж. Опитахме се да намерим нещо специфично. Първата задача на работната ни група беше да потърсим специфични епитопи. Намерихме повече от 100 специфични епитопи за всички протеини, които структурират коронавируса, не само от „spike”, но и от N-протеина, S-протеина, HE-протеина, M-протеина, всички комбинирани заедно. Втората ни задача беше да намерим кои протеини, кои епитопи не са се променили, в сравнение с първите SARS-Co вируси. Имам предвид, че всички коронавируси имат големи прилики. Разбрахме, че много от тези епитопи са се запазили с времето, така че използвахме само такива епитопи от всички четири протеина. Разбира се, използвахме и епитопите от S-протеина, но тези протеини са много по-стабилни, не подлежат на мутационен натиск, който се забелязва в различните региони“, обясни проф. Андрей Чорбанов.

„Второто важно нещо е да използваме по-специфична носеща система. Използвайки някои от често срещаните наночастици не е най-перфектният начин. Намерихме производители на наночастици, които да могат да насочат епитопите към клетките, които ни интересуват, по-специално към дендритените и макрофагните клетки, които са антиген-представящи клетки. В този случай нашият таргет ще бъде странично специфичен и по-силен от често срещаните начини“, допълни имунологът.