Антикоагулантите всъщност не успяват да предотвратят последващи инсулти

Популярната практика да се предписват антикоагуланти на хора, които са имали необясними инсулти, трябва да се прекрати, според проучване, ръководено от изследователи от Колумбийския университет, Weill Cornell Medicine и Вашингтонския университет и публикувано в JAMA.

Смяташе се, че антикоагулантите предотвратяват възникващи в последствие инсулти при хора, чийто първоначален инсулт е с неизвестна причина, но които имат сърдечно заболяване - предсърдна кардиопатия, наподобяващо предсърдно мъждене, често срещана причина за инсулт, пояснява Medical Express.

"Знаем, че тези лекарства действат при хора с предсърдно мъждене, така че си помислихме, че вероятно ще действат и при хора с предсърдна кардиопатия," казва д-р Мичъл Елкинд, професор по неврология в колежа Vagelos College of Physicians and Surgeons и един от ръководителите на проучването. "Това беше основата на проучването."

Кога антикоагулантите работят и кога - не?

И все пак проучването, обхванало 1015 души, установило, че при пациентите с предсърдна кардиопатия, на които е прилаган антикоагулантът апиксабан, честотата на инсултите е същата - 4,4%, както при пациентите, на които е прилаган аспирин - настоящият стандарт на лечение.

"Разочароващо е като лекар-учен да не се докаже хипотезата ти, но това проучване все пак предоставя наистина полезна информация," казва Елкинд. "То казва на невролозите, че пациентите с този вид сърдечно заболяване, предсърдна кардиопатия, не трябва да получават антикоагуланти, които са по-рискови от аспирина и трябва да бъдат запазени за хора с категорични доказателства за предсърдно мъждене."

Една трета от инсултите настъпват по неизвестни причини, което е предизвикателство за невролозите, опитващи се да помогнат на пациентите си да избегнат последващи инсулти.

"Ние знаем какво да правим с хората, които имат предсърдно мъждене: Предписваме им антикоагуланти, за да предотвратим образуването на тромби. Знаем какво да правим с хора, които имат запушване на сънната артерия. Но за един от всеки трима души, чийто инсулт е необясним, винаги е имало несигурност."

На базата на дългогодишни изследвания Елкинд и група невролози, сред които Хуман Камел от Weill Cornell Medicine и колеги от Вашингтонския университет, смятат, че са намерили отговор:

Много хора, които получават необясними инсулти, имат промени в сърцето, които наподобяват промените, наблюдавани при предсърдно мъждене. Тъй като тези промени в предсърдията изглежда предизвикват образуването на съсиреци подобно на предсърдноto мъждене, а антикоагулантите успешно намаляват инсултите при пациенти с него, антикоагулантите би трябвало да действат и за намаляване на съсиреците и вторите инсулти при пациенти с предсърдна кардиопатия.

Няколко епидемиологични проучвания подкрепиха тази идея, като най-силните данни дойдоха от голямо проучване за превенция на инсулт, ръководено от учени от Колумбийския университет през 90-те години. Анализът на съхранените кръвни проби от това проучване показа, че антикоагулантите са свързани с по-малко инсулти при пациенти с биомаркери за предсърдна кардиопатия, но не и при други пациенти с необясними инсулти.

За много лекари идеята е била убедителна, дори и без доказателства от друго проучване. "Ако вярваш, че необяснимият инсулт на твоя пациент наистина е дошъл от емболия от сърцето, идеята, че трябва да предпишеш антикоагуланти, е била трудна за разколебаване," казва Елкинд. "И затова много хора са ги използвали."

Проучването

Елкинд и Камел казват, че има няколко възможни причини, поради които проучването не е потвърдило тяхната хипотеза, включително, че са тествали правилното лечение при неправилни пациенти.

"Според мен следващата стъпка не е да се отхвърли концепцията за лечение на предсърдната кардиопатия," казва Елкинд, "а да се види дали има показатели, които да вършат по-добра работа при идентифицирането на пациентите, които биха имали полза от антикоагуланти."

Проучването включва пациенти, които са имали един от трите биомаркера на предсърдната кардиопатия, като всички те са били свързани с риска от инсулт, но състоянието все още не е добре дефинирано и съществуват и други биомаркери.

Друга възможност е други фактори, включително атеросклероза, тютюнопушене или високо кръвно налягане, да са били причина за необяснимите инсулти на участниците. Ако това е така, насочването към предсърдната кардиопатия не би имало голямо въздействие за предотвратяване на последващи инсулти.

Изследователите сега обсъждат следващите стъпки, включително възможността за провеждане на бъдещи проучвания. "Трябва да знаем колко пациенти биха могли наистина да се възползват. Дали това е толкова малка част от пациентите, че не бихме могли да наберем достатъчно пациенти?" " Елкинд казва.

"Бих искал да мисля, че току-що направихме половин крачка в грешна посока и просто трябва да продължим в малко по-различна посока, за да определим правилната група от пациенти, така че това са видове въпроси, на които все още трябва да отговорим."