Бойлер с 500 коня

Киткарите рядко са пример за техническа рафинираност и инженерно съвършенство. Така поне се смята до средата на 80-те години на миналия век, когато слабоизвестната дотогава британска компания Ronart обръща наопаки представите за автомобилите, продавани в разглобен вид. Всъщност нейният W152 смело може да се нарече едно от малкото возила в света, обединило в себе си принципите на свръхскъпото бутиково автомобилостроене и мотото "Направи си сам". Макар да изглежда като бойлер с крайно лаконичните си форми, Ronart представлява изключително конструкторско постижение, каквото може да се роди само в пределите на Великобритания.

Създателят на W152 Артър Уолстънхолм (тузарят с мустака и каскета на снимката най-долу) се запалва по идеята да конструира принципно нов автомобил с външност в духа на състезателните болиди от 40-те и 50-те през 1981 г. Хрумването се ражда след посещение в музея на Daimler-Benz в Щутгарт. Самият Уолстънхолм не крие, че W152 е силно повлиян от Mercedes-Benz W154/196, въпреки че отделни черти напомнят за Maserati 250F и Jaguar-ите от серията HWM. За разлика от обикновените киткари, Ronart се доставя само след специална заявка, като в зависимост от поръчката може да бъде сглобен в завода на компанията в Питърбъроу. Това го отдалечава в ценово отношение от типичните комплекти, които купувачът сам сглобява, но пък и има защо.

Под пурообразния кокпит на W152 се крие истински шедьовър на британското умение да се конструират леки и здрави шасита. С изработката на пространствената рама е натоварена компанията Spyder Engineering, която дълги години сътрудничи на Lotus. Всяко шаси се комплектова на ръка и се инспектира до най-дребната пора преди да се изпрати към фабриката в Питърбъроу. В зависимост от желанието и финансовите възможности на клиента каросерията може да се изработи от стандартен фибростъклен композит, въглеродни нишки или - практически произведение на изкуството - ръчно кован алуминий.

Първият прототип на Ronart W152 е произведен през 1984 г. Артър Уолстънхолм съобразява конструкцията с механиката на най-престижните модели от онази епоха и по-специално с възможността фюзелажът да поеме най-големите двигатели, произвеждани него време. Усилията на британеца са възнаградени - дългото торпедо с лекота подслонява 12-цилиндрови мотори без това изобщо да се отразява на характеристиките на шасито. Когато започват продажбите на W152 през 1986 г. се предлагат две опции за задвижване - произвежданите между 1969 и 1985 г. шестцилиндрови 3.8-литрови и V-образните 12-цилиндрови агрегати с обем 5.3 литра на Jaguar XJ от периода 1973-1990. Разбира се, за да отговори на очакванията за индивидуалност, които компанията обещава с W152, всеки двигател преминава специална програма за оптимизиране.

Така мощността може да варира от 245 к.с. за стандартния шестак до над 500 коня за най-разпилените версии. Най-скъпата екстра в каталога е тунинговане на 12-цилиндровия мотор от компанията Lister. Там неговият работен обем се увеличава до смразяващите 8.0 литра и мощност близо 700 к.с.

В техническите характеристики, които Ronart любезно предоставя на клиентите си, по стара британска традиция липсват точни данни за максималната скорост и ускорението на W152. С дебюта си на автомобилната сцена обаче моделът предизвиква такъв възторг сред специализираната преса на Острова, че няколко списания, които нямат нищо общо с киткар индустрията, организират тестове. Оказва се, че с най-"слабия" двигател (245 к.с.) британският бойлер достига 256 км/ч и лепи стотака точно за 5.0 секунди. При това автомобилът показва феноменално пътно поведение, невероятна стабилност в завой и забележителна предвид габаритите повратливост. Заради недотам съвършената аеродинамика на купето максималната скорост на най-мощните модификации не надхвърля значително споменатата, но пък ускорението клони към заветните три секунди за достигане на 60 мили/ч.

Британците обаче имат пълно основание да подминават цифрите. Макар да е несъмнен инженерен шедьовър и по-скоро суперкар, W152 притежава една много по-важна способност. Той позволява на малцината, които имат финансовия ресурс да си го позволят, да се докоснат до една отдавна забравена, но много романтична ера от развитието на автомобила.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]