Клин клин набива

През 50-те години Alfa Romeo изживява един от най-триумфалните си периоди. След като печели първите два шампионата от новосъздадената Формула 1 през 1950 и 1951 г. италианската компания се оттегля официално от моторните спортове, за да се концентрира върху работата по ново поколение "цивилни" автомобили. Те не са така бляскави както предвоенните "алфи", но вдъхновението от славното минало на марката ясно личи от конструкцията и дизайна им. В края на десетилетието обаче компанията отново обръща поглед към пистите и започва разработката на нов състезателен модел, базиран на пътническите автомобили с 1.6-литров четирицилиндров боксер. Процесът отнема доста време на конструкторите от Ливорно, но в крайна сметка дава резултат в лицето на TZ1, представен през 1963 г. Колата е изградена на тръбно шаси, а аеродинамичната каросерия е дело на Zagato.

За конструирането на новата бегачка Alfa Romeo създава специално подразделение за състезателни разработки, наречено Autodelta. Две години по-късно от неговите цехове на пистите излиза изключително успешната Giulia 1600 GTA, която господства в шампионатите за туристически автомобили. Междувременно Alfa и Autodelta работят по съвсем нова състезателна кола, призвана да върне на марката старата є слава. През 1965 г. автомобилът с кодово название 105.33 e конструиран в експерименталния отдел на компанията и по-късно изпратен в спортното поделение за по-нататъшен развой.

Когато Autodelta получава първия прототип, той е екипиран с форсиран четирицилиндров двигател от TZ2. Агрегатът е разположен зад пътническия отсек в съответствие с последните течения в състезателните коли. Специалистите в състезателното подразделение обаче разработват съвсем нов V-образен 8-цилиндров мотор с кубатура под 2 литра и го комплектоват с шестстепенна скоростна кутия Colotti. Шасито се състои от три големи алуминиеви тръбни профила - два надлъжни и един напречен в задната част. Двойни триъгълни носачи отпред и отзад съставляват основата на окачването. Спирачната система използва вентилирани дискове Griling от последно поколение на всички колела.

Наречена просто 33, новата състезателна кола дебютира през 1967 г. В последвалите години моделът ще се подвизава под индекса 33/2 в съответствие с двулитровия двигател, за да бъде различаван от модификациите с по-голяма кубатура, които се появяват по-късно. В състезателни режими този мотор понася без особени усилия форсиране до 270 к.с. Още с дебюта си печели победа в старта от туристическия шампионат в Белгия, но проблеми с надеждността пречат на представянето до края на сезона. През следващата 1968 г. са направени някои подобрения по двигателя и каросерията, които се отразяват благоприятно на издръжливостта на колата. Още след първия старт 33/2 става популярна сред автолюбителите като Daytona. Моделът позволява на Alfa Romeo да се класира на трето място в Световния шамионат.

През септември 1967 г. Autodelta прави неочакван ход, като пуска в свободна продажба пътническа версия на Alfa 33. Модификацията Stradale е практически идентична със състезателния автомобил с изключение на по-дългата база и дефорсирания двигател. Дизайнът на каросерията е на Франко Скальоне и днес се смята за една от най-красивите в историята. Благодарение на обтекаемото купе, Stradale достига безпроблемно скорости над 250 км/ч. Шасито пък става любима тема за експериментиране на всички по-известни дизайнери.

Две години след представянето на Lamborghini Muira в Bertone също се захващат с любимото на всички стилисти шаси и така се ражда Alfa Romeo Carabo, която задава изцяло нов тон в модата на суперавтомобилите. Настъпва ерата на екстремно клиновидните каросерии, в чийто апогей се превръщат Lamborghini Countach, Aston Martin Bulldog и Lancia Stratos. Прототипът е показан пред публика на автосалона в Париж през 1968 г. и смайва със смелите си форми. Днес, естествено, подобен дизайн изглежда преднамерен, крайно демонстративен и също толкова нефункционален. Единственият Carabo се намира в музея на Alfa Romeo.

Димитър Димитров
[email protected]