САЩ ще трябва да търсят чужди партньори за проектите си

Неприязънта на американците към участието на чужди инвеститори в инфраструктурните проекти заплашва да лиши страната от толкова необходимия й капитал в период, когато щатските и общинските власти се борят с нарастващи дефицити. Това предупреждава Филикс Рохатън, чиито съвети спасиха от банкрут Ню Йорк през 70-те години. „Това отвращение към чуждата собственост е почти кафкианско – все пак голяма част от страната ни е изградена с чужд капитал“, казва Рохатън.

Наскоро легендарният банкер се завърна в Lazard (в чийто портфейл има сериозни активи в инфраструктурния бизнес), за да заеме позицията на специален съветник на главния изпълнителен директор и председател Кен Джейкъбс. „Накъдето и да се обърнем, виждаме фалиращи проекти, казва Рохатън. И въпреки това инстинктът за отхвърляне на чуждия капитал, независимо откъде идва или за какво ще се ползва, е на път да ни лиши от нещо, което ще ни е много необходимо в следващите 10-20 години.“
От Lazard са установили, че страхът на гласоподавателите от намеса на чужди инвеститори в американските инфраструктурни проекти се е засилил. Последното проучване сред гласоподаватели, поръчано от Lazard, установява, че над 80% отхвърлят идеята за чужди инвестиции, което е скок от 68-те процента преди две години. Делът на подкрепящите чуждия капитал е паднал от една пета на едва 13%.

Частните инвестиции в пътища, мостове, паркинги и съдилища са по-нетрадиционни за САЩ, отколкото за други страни. Причините са отчасти политически, но доскоро и пазарът на общински облигации в размер на $2800 млрд. бе източник на евтино финансиране за проектите на щатските и общинските управи. Дълговото финансиране обаче вече не е така достъпно, а САЩ ще се нуждаят от значителни инвестиции в инфраструктура в идните години. Американското дружество на строителните инженери е изчислило, че в следващите 5 години ще са необходими $2200 млрд. за ремонт и подобрения на инфраструктурата.
Няколко големи града работят по сделки за приватизация на паркингите, а администрацията на Пуерто Рико обмисля публично-частни партньорства за пътища и за летището в Сан Хуан. Фондовете за инвестиции в инфраструктура по света разполагат с капитал за дялови инвестиции в размер на около $60 млрд. по данни на Preqin. В момента 116 фонда набират средства, като целта им е да натрупат общо $83 млрд.

Щатските и общинските администрации могат само да мечтаят за подобни суми, след като бяха принудени да орежат финансирането за всички сектори – от образованието до сигурността, за да предотвратят продължителното затъване в огромни дефицити. Някои, като Харисбърг, столицата на щата Пенсилвания, дори мислят да обявят банкрут. „Щатските и общинските правителства ще се борят с кризата с години, казва Джордж Биличич от Lazard. Един от начините за противодействие е продажбата на активи.“

Срещата на частните инвеститори и обществените поръчки обаче се случва трудно в САЩ. Въпросът пред индустрията е дали проблемното състояние на общинските финанси може да накара местните политици и гражданите да прегърнат идеята. „В момента виждаме само върха на айсберга, който се е изправил по пътя на щатските и общинските правителства към стабилните финанси. Засега той не е така плашещ, че да предизвика порой от разпродажби на активи, казва Дана Левенсън от Royal Bank of Scotland. Всичко ще зависи от посоката, в която ще се развие кризата.“

Поддръжниците на външните инвеститори твърдят, че те не просто предлагат директно финансиране, но и ще позволят на общинските администрации да се съсредоточат върху основни услуги като полицията и пожарната, вместо да се занимават с управление на паркинги и сгради. Критиците обаче се тревожат от загубата на приходи в дългосрочен план и от поскъпването на услугите, ако частните компании навлязат на този пазар.
Историята на тези сделки в САЩ също е противоречива. През 2008 г. сделката за лизинг за $12,8 млрд. на системата, управляваща платената главна магистрала в Пенсилвания, с испанската компания Abertis и звеното за инвестиции в инфраструктура на Citigroup бе отложена, след като съпротивата на работниците и политиците заплаши да я провали.

Сделка за $2,5 млрд. с консорциум начело със Citigroup за 99-годишен лизинг и концесия на летището „Мидуей“ в Чикаго пропадна през април 2009 г., след като не успя да привлече финансиране.
През 2008 г. приватизацията на паркометрите в Чикаго се сблъска с оперативни проблеми. Повишаването на таксите, договорено при продажбата и преди инсталирането на електронните устройства, доведе до ситуация, в която шофьорите трябваше да се запасят с торби с монети от по 25 цента и устройствата се задръстиха.
Дори и някои от най-ожесточените критици обаче започват да размислят. Един от сигналите за промяна се забелязва в отношението на някои местни профсъюзи към приватизационните сделки. Синдикатите разчитат на частния капитал за създаване на работни места и финансиране на пенсиите. Чикагската федерация на труда подкрепи сделката за приватизация на летище „Мидуей“ и публично-частното партньорство за строежа на магистрала между Илинойс и Индиана. Лос Анджелис, Индианаполис и Хартфорд в Кънектикът също са започнали процедури по приватизация. Левенсън изчислява, че в момента в САЩ се разглеждат около 30-40 процедури, и добавя: „Дори само половината от тях да бъдат финализирани, можем да се надяваме, че пазарът се развива в посоката, която всички очакваме в последните пет години.“