Мулето на Шумахер

Четиринадесет години след смъртта на великия “Комендаторе” Енцо Ферари създадената от него фирма е в разцвет. Под вещото напътствие на концерна FIAT “черните кончета” са отново на гребена на вълната.

Сега те са на върха в спорта, а серийно произвежданите в Модена возила повече от всякога олицетворяват съвършенния спортен автомобил. Не точно в серийно, но все пак в производство влиза ново Ferrari, което по динамика ще е в класа на болиди F40 и F50, а и на скоро представеното F60. По скоростни качества обаче ще ги превъзхожда. От завода твърдат, че новата резачка ще е най-бързият серийно произвеждан автомобил в момента и ще има потенциал да развие над 350 км/ч. пълното наименование на този “батманобил” е Ferrari Enzo Ferrari. Неслучайно автомобилът носи името на великия “комендаторе”. Енцо Ферари е идол на цяла Италия, а Ferrari Enzo е най-високотехнологичното возило излизало от заводите в Модена. Всичко в тази кола създава асоциации с болид от Формула 1. Всъщност приликата е толкова голяма, че това спокойно би могла да бъде резервната кола на Михаел Шумахер. Пилотите от Фрормулата наричат тези автомобили “мулета”, но това наименование не трябва да се приема в буквалното му значение.

Ferrari Enzo представлява състезателен болид от Формула 1 с калници и единствената пречка за това червената стрела наистина да намери място в бокса на “черните кончета” е, че наред с разрешените в нея са използвани и много технически достижения във F1, които са в разрез с правилника. Ширината на Ferrari Enzo е малко над два метра или ако трябва да сме точни 2.035 м. В предницата са вградени три въздухозаборника, които усвояват въздушни поток по такъв начин, че едновременно с ролята си да охлажда мотора струята допринася значително и за аеродинамиката. Този въздух преминава по дъл­жината на целия автомобил и се извежда от два дифузьора подобни на тези в болидите от F1 по такъв начин, че придобива прилепяща функция. Двата огромни странични въздухозаборника имат същата задача, както и при състезателните болиди, да охлаждат гигантските радиатори. Аеродинамиката на автомобила е така изпипана, че огромните задни спойлери в стил F40 и F50 са излишни. Всеки прилепящ елемент има свойството да променя геометрията си и да се самонапасва по механичен път според моментната скорост на автомобила. Този похват бе открит от Ferrari във F1 през 1999 г., но бе забранен от FIA. Силата на притискане, прилагана от въздушната струя върху автомобила при 200 км/ч, е 344 кг. при 300 км/ч тя вече е 775 кг, а при 350 км/ч- 1360 кг.

Единственото по-впечатляващо от перфектната аеродинамика и изцяло изработената от въглеродни нишки каросерия са двигателят и скоростната кутия. Агрегатът е с работен обем 5998 куб.см. Конструкцията на целия цилиндров блок, както и формата на горивната камера и геометрията на системата за впръскване на горивото са взаимствани от Ferrari F2002 (състезателният болид за този сезон). Цилиндрите са 12 на брой, което според инженерите в Модена е по-доброто решение за улична резачка от 10-ката. Стартовата електроника и контрола на сцеплението също са почти идентични с тези в болидите на Шумахер и Баричело. Скоростите се сменят без съединител с лостче зад волана. Задвижващи съвсем естествено са задните колела.

Кокпитът е изключително рационален и наподобява купето на автомобил от туристичеките шампионати. Въпреки това и Ferrari Enzo може спокойно да се впише в понятието всички екстри. От волана се ръководи почти всичко: трак­шън-контрола, задната скорост, настройките на режим “sport” или “race”, мигачите и функциите на дисплея. Повече от задължително за автомобил от такъв клас е като набира толкова бързо да може и да спира подобаващо. Именно поради тази причина спирачните дискове са изработени от керамика и въглерод.

След ноември тази година ще бъдат произведени 349 такива автомобила, а цената ще е 696 000 Евро. Бързам да успокоя мераклиите за Ferrari Enzo у нас. Няма страшно, митото ще е една идея по-малко от цената.

Светослав НАУМОВ
[email protected]