Как чуждестранните хипермаркети печелят на наш гръб

Малко преди началото на икономическата криза на българския пазар навлязоха някои от големите световни вериги за хранителни стоки. Въпросът, който доста хора си задаваха беше „защо тези вериги търсят да купят терени, върху които да построят своите магазини и складове, а не наемат помещения?”. Те не само изградиха магазини, според политиката на дадената компания, но превърнаха близкия до София град Елин Пелин в огромна складова база. В момента там действащи логистични центрове имат почти всички от чуждестранните хранителни вериги.

Всички направени инвестиции бяха добре дошли. Но се оказва, че радостта трае кратко. Днес, само няколко години след началото на кризата се оказва, че печалбата за тези супермаркети идва не само от купувача, но и от българския производител.

„Вносът на хранителни продукти в страната през 2000 г. е бил 568 млн. лв. През 2011 г. вносът е на стойност 3.450 млрд. лв. имаме увеличение над шест пъти”, каза Кънчо Стойчев, изпълнителен директор на ББСС „Галъп Интернешънъл”. Скорошно проучване на компанията показва, че 70% от българите твърдят, че при равни други условия предпочитат да купуват български стоки. Това се отнася най-вече за хранителния сегмент. 90% предпочитат да купуват българско мляко и сирене, а 83% от тях категорично залагат на местните плодове и зеленчуци. „Т.е. българите не са загубили афинитет към българското производство, особено що се касае до хранително вкусовата промишленост”, обяснява Стойчев.

Към края на 2011 г. над 60% от търговията на дребно в страната се реализира в обекти на големите международни търговски вериги. „Тези вериги са въвели изключително интересна практика в родината ни. Става дума за видовете допълващи търговски отстъпки, които големите международни вериги са въвели като всекидневна практика с българските производители и доставчици”, обяснява Стойчев. (Списъкът с част от таксите може да видите в края на текста).

За да отидете да продавате на щанда на голяма търговска верига, вие плащате 2000 лв. първоначална такса за присъствие на продуктова група. Ако сте козметична компания имате поне 10 различни продукта, т.е. за да стъпите в магазина на секундата плащате 20 000 – 30 000 лв. „Един голям магазин работи с не по-малко от 1000 продуктови групи. Ето 2-3 милиона, с които въпросната ламарина, т.нар. инвестиция на чужденеца е платена от българския народ. След което тръгвате да се договаряте с тази верига, но правила на договаряне няма. Няма друга страна в ЕС, която да няма правила на договарянето. Връчват ви един договор, който не подлежи на обсъждане. И ако искате да попитате нещо, отговорът е „ние ще внасяме френско масло и германско масло”, обяснява Кънчев.

Логично възниква въпроса как българският инвеститор може да се противопостави на всичко това. „Първо той не може да си позволи да не е във веригата, защото 60% от оборотите са именно в хипермаркетите. Това нещо се нарича „злоупотреба с прекомерна търговска сила”. Единственото решение би следвало ако искаме да има българско производство законите веднага да се променят, не по посока на протекционизъм, а равнопоставеност”, казва Кънчев.

 

Списък с част от таксите, които чуждестранните хипермаркети
вземат за позициониране на продукт

1. Такса вход.

2. Такса за регистрация на доставката в системата на търговеца.

3. Такса за листване на продукта.

4. Такса при първоначално сключване на договора.

5. Такса за участие в билбордове.

6. Такса са участие в телевизионна реклама.

7. Такса брандиране.

8. Такса рожден ден.

9. Такса юбилей (има разлика между рожден ден и юбилей).

10. Такса за откриване на нов обект.

11. Такса за подкрепа за отваряне на нови магазини в България.

12. Такса за новооткрит търговски обект.

13. Такса за участие в рекламни брошури.

14. Такса „Продаване на място за допълнително извеждане на продуктите в магазина”.

15. Такса „Продажба на касова зона”.

16. Такса „Реконструкция на филиал” – ремонт.

17. Такса за логистика на веригата.

18. Такса за регистрация на артикул.

19. Такса за поддържане на асортимент.

20. Такса за мърчъндайзинг.

21. Такса за пряка реклама.

22. Такса за непряка реклама.

23. Такса за листване на нов продукт.

24. Такса „Свеж сервиз”.

25. Такса за излагане на асортимента на регала.

26. Такса „Информационно обслужване”

27. Такса „Поддръжка на пазара”

28. Такса „Присъствие в списъка на доставчиците”

29. Такса за електронен обмен на документи.

30. Такса за експанзия на пазара.

31. Такса за вътрешен билборд.

32. Такса за външен билборд.

33. Логистична такса.

34. Такса „Баркод”.      

35. Такса „фиксирана палетна зона”

36. Такса „Участие в промоции”.

Таксите са публикувани в доклад на Центъра за оценка на въздействието „Рия”, изготвен по поръчка на Министерство на икономиката.