Почитаме св. Климент Охридски

На 25 ноември Светата православна църква чества именния ден на Свети Климент Охридски, заедно със Свещеномъченик Климент, епископ Римски.

Знае се, че Свети Климент Охридски е роден през 840 г. в Солун, но липсва информация за неговите най-ранни години.

Личността му става известна, когато Равноапостолите просветители на славянските народи Св. св. Кирил и Методий се отправили към Моравия и взели със себе си от своята родина юношата Климент. Св. Климент Охридски - един от учениците на братята Кирил и Методий, е наричан от средновековните византийски автори "пръв епископ, който проповядвал на български език".

Тачен е като един от най-значимите автори на старобългарски език, оставил след себе си жития, похвални слова и преводи на богослужебни текстове. Смята се, че той е първият, който въвежда кирилицата.

Едно от най-ярките описания за духовния мащаб на неговото дело принадлежи на архиепископ Теофилакт Охридски, който казва за светеца:

„Във всяка енория той имаше по неколцина мъже, и то не малцина, защото брояха до три хиляди и петстотин души; с тях той повечето приказваше и им развещаваше по-дълбоките места из писанията. А нас, смирени и недостойни, той повече доближаваше до себе си, според сърдечната си добрина, та ние бяхме наедно навсякъде, гдето работеше или говореше, или поучаваше чрез дело и слово.

И ни веднъж не го видяхме празен; но всякога, и денем и нощем, или деца учеше, и то разнообразно: на едни посочваше как се пишат буквите, на други обясняваше смисъла на написаното, на трети оправяше ръцете, за да пишат, или се предаваше на молитва, или пишеше книги. Случваше се понякога, че в едно и също време вършеше две работи: пишеше и учеше нещо децата. Никога не стоеше без работа, защото знаеше, че празността ни учи на всяко зло. И разбира се, неговите ученици бяха най-отлични по своя нравствен живот и учение. Измежду тях той ръкополагаше анагности, иподякони, дякони и презвитери. По всяка енория поръчваше делата на тристамина ученици, които, без да взимат заплата и да плащат на княза данък, служеха на Бог и бяха поставени на Него да плащат плата, или по-добре – да връщат дълг. Ето какво извърши Климент през цели седем години.

* * *

Но редом с духовната храна, Климент даваше и телесна храна на тия, които се нуждаеха от такава храна. Инак той наполовина щеше да прилича на Христа, за Когото знаеше, че заедно с учението Си раздавал е и хляб на разумните, за които трябваха чудеса. Поради това той беше баща на сираците, помощник на вдовиците, за които се грижеше всякак. Вратата му бе отворена всякога за всеки беден, и никой пътник не е нощувал вън от вратата му.

* * *

Той видя, че народът е прост, за да отбира свещените писания и че мнозина български свещеници знаят само да четат гръцките книги, но не ги разбират, та затова са непросветени, тъй като нямаше по български даже черковни слова. Той захвана да мисли и за това нещо, па със своите старания събори преградите на незнанието: за всички празници той състави поучения, които не съдържаха нищо високоумно, а бяха прости и ясни, каквито да може да разбира и най-простият българин; с тия поучения той хранеше душите на по-простите, като че ли ги поеше с мляко, защото не възприемаха по-корава храна.”.