Дъщерята на туркменски дисиденти осъди България в Страсбург

Дъщерята на туркменски дисиденти осъди България в Страсбург. Със свое решение от 1 февруари Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург отсъди, че България е нарушила право на зачитане на личния и семейния живот по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, след като през 2002 г. властите арестуват родителите на 14-годишно момиче, но не известяват службите за закрила на детето, оставяйки я без надзор в продължение на дни.

Джерен Хаджиева пристига с родителите си в България в края на 2001 г., когато е на 13 години. Преместването им е провокирано от участието на баща ѝ в политическо движение, критикуващо режима в Туркменистан, и репресиите, на които са подложени.

След преместването си в България семейството се установява във Варна, където Джерен започва да посещава гимназия през 2002 г., а баща ѝ създава собствена строителна фирма. През същата година обаче туркменските власти обвиняват родителите на Джерен в присвояване на публични средства в особено големи размери и искат от България да ги екстрадира обратно в родната им страна.

На 4 декември сутринта 2002 г. полицаи пристигат в дома на сем. Хаджиеви, където 14-годишната Джерен е сама, и я информират, че са там, за да арестуват родителите ѝ. Тя незабавно се свързва с тях по телефона и ги информира за случващото се.

Докато чакат връщането на родителите, полицаите нареждат на Джерен да не се движи свободно в апартамента и използват случая да я разпитат в отсъствието на социален работник или психолог, въпреки че са знаели на колко години е момичето.

С прибирането на родителите, те са арестувани незабавно, без да им е позволено да вземат лични вещи. През следващите дни момичето е оставено само у дома, без надзор, тъй като полицията не уведомява отговорните за това служби, макар Законът за закрила на детето да ги задължава да го направят, а Наказателно-процесуалният кодекс изрично да посочва, че „децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат“.

В крайна сметка родителите на Джерен са освободени, а българският съд отказва да ги екстрадира, тъй като намира, че обвиненията срещу тях са изцяло изфабрикувани, а истинската причина за искането на туркменските власти е политическата дейност на бащата на Джерен срещу един от най-репресивните диктаторски режими в света.

Нещо повече – през 2006 г. лелята на Джерен, която остава в Туркменистан, е измъчвана и убита в затвора. Европейският съд по правата на човека разделя периода на пребиваване на жалбоподателката без надзор от близък на две и намира нарушение на член 8 от Конвенцията за началния период от ареста на родителите до първото съдебно заседание по разглеждането на искането за тяхната екстрадиция.

За този период Съдът приема, че българските власти не са изпълнили позитивните си задължения да гарантират, че за непълнолетната жалбоподателка е осигурена адекватна грижа в отсъствие на нейните родители. За периода, който е последвал първото съдебно заседание, Съдът не установява нарушение на позитивните задължения на държавата по член 8 от Конвенцията.

„Макар разделянето на периода на пребиваване на жалбоподателката без адекватна грижа на две да не изглежда достатъчно обосновано, с това решение Съдът казва ясно какъв следва да е стандартът на поведение на българските власти по отношение на дете, оставено без грижа след като и двамата му родители са арестувани. Всяко съдебно производство освен пряко стоящият пред него въпрос, повдига и следва да реши и другите съпътстващи проблеми в съответствие със стандартите на едно цивилизовано общество, което зачита правата на уязвимите засегнати.“ – заяви Красимир Кънев, председател на БХК и представител на жалбоподателката в производството пред ЕСПЧ.

С решението си Съдът присъди 3600 евро на жалбоподателката за понесените от нея неимуществени вреди и 5260 евро разноски по делото.