692 7

Президентът наложи вето на закона за КТБ

Обществото трябвало да знае колко е откраднато и кои са крадците

Венцислав Михайлов

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, който касае пряко фалиралата КТБ.

Това съобщиха от пресофиса на държавния глава.

Поправките бяха внесени от Делян Пеевски, Хамид Хамид и Йордан Цонев от ДПС, но в пленарната зала минаха с подкрепата на управляващите от ГЕРБ.

От прессекретариата на държавния глава уточняват, че президентът подкрепя усилията на Народното събрание за по-голяма ефективност при защитата на публичния интерес в производството по банкова несъстоятелност, но тя следва да бъде постигната с конституционносъобразни средства.

В мотивите си държавният глава подчертава, че обществото има нужда да знае конкретните измерения на последиците от приетия закон.

"Когато решава да приложи такава крайна мярка, Народното събрание би следвало открито да дебатира колко са обезпеченията, които ще бъдат нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат относително недействителни, приблизително каква ще е стойността, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след прилагането на закона. Само по този начин защитата на обществения интерес, изтъквана като основна цел на ЗИД ЗБН, ще придобие конкретни измерения", смята Румен Радев.

Ето и мотивите на държавния глава:

М О Т И В И

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от 44-то Народно събрание на 9 февруари 2018 г.

Уважаеми народни представители,

Споделям обявената цел на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – да се подобри нормативната уредба в производствата по несъстоятелност на банки и да се улеснят фактическите и правни възможности на синдиците за попълване на масата на несъстоятелността. Подкрепям усилията на Народното събрание за по-голяма ефективност при защитата на публичния интерес в производството по банкова несъстоятелност, но тя следва да бъде постигната с конституционносъобразни средства. В тази връзка имам възражения по някои от Преходните и заключителните разпоредби на приетия закон.

Без съмнение, конституционното правомощие на Народното събрание да приема закони, включва и правото му да преуреди вече настъпили правни последици от юридически факти, възникнали преди приемането на съответния закон. Тази дейност на Народното събрание обаче следва да бъде упражнявана в рамките, очертани от конституционния принцип за правовата държава. Като концепция този принцип изисква последователно законодателно регулиране на обществените отношения, поддаващи се на трайна уредба (Решение № 3 от 2008 г. по к. д. № 3 от 2008 г.). Свързани с правовата държава са и принципите за правната сигурност, предвидимост и стабилност, принципът за забрана на обратното действие на правните норми, както и принципът за закрила на законно придобити права (Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г.; Решение № 10 от 29.09.2016 г. по к. д. № 3/2016 г.; Решение № 12 от 11.11.2010 г. по к. д. № 15/2010 г.; Решение № 7 от 29.09.2009 г. по к. д. № 11/2009 г.; Решение № 7 от 19.06.2012 г. по к. д. № 2/2012 г.).

Всеки закон включва правила за поведение, които за да могат да бъдат спазвани от адресатите, следва да действат занапред - т.е. само за факти и обстоятелства, които възникват след влизането на закона в сила. Преобладаващата част от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ЗИД ЗБН) обаче имат същинско обратно действие. Те се прилагат спрямо факти, които са настъпили преди влизането на ЗИД ЗБН в сила и по отношение на които са се породили правни последици, като ги преурежда така, че да настъпят нови правни последици. С § 5, ал. 1 се обявяват за нищожни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в полза на Корпоративна търговска банка (КТБ), извършени от квесторите, временните и постоянните синдици на тази банка. Това обхваща периода от поставянето на банката под специален надзор (20.06.2014 г.) до започването на осребряване на имуществото. Така на нищожността, като най-тежка юридическа санкция за действителността на заличаванията, се придава обратно действие. Съгласно § 5, ал. 3 пак за минал период от време се обезсилват сроковете, изтекли по отношение на всички учредени в полза на КТБ обезпечения. По силата на § 6 се въвежда относителна недействителност на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на КТБ след поставянето на банката под специален надзор. Тъй като КТБ е поставена под такъв надзор на 20.06.2014 г., това правило също е с обратно действие. С § 7 цитираните разпоредби се прилагат също с обратна сила и за откритите до влизането на този закон в сила производства по несъстоятелност. По този начин нищожността и относителната недействителност се прилагат спрямо заличавания, както и спрямо прехвърляния на дялове и на акции, които са съобразени с действащото към момента на извършването им законодателство. Така с приетия закон се засягат придобити вече права или погасени задължения.

Безспорно законодателят преценява как да уреди и преуреди обществените отношения, но в случая са нарушени границите, очертани от принципа за правната сигурност, изискващ стабилност на правните действия/сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти. Да се предвижда недействителност, а още повече нищожност, когато при извършването на действията/сключването на сделките на правните субекти не са били известни предпоставките за обявяването им за нищожни или за недействителни, не е в съответствие с принципа за правовата държава.

Убеден съм, че обществото има нужда да знае конкретните измерения на последиците от приетия закон. Когато решава да приложи такава крайна мярка, Народното събрание би следвало открито да дебатира колко са обезпеченията, които ще бъдат нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат относително недействителни, приблизително каква ще е стойността, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след прилагането на закона. Само по този начин защитата на обществения интерес, изтъквана като основна цел на ЗИД ЗБН, ще придобие конкретни измерения.

Необходимо е да се има предвид, че закрилата срещу обратното действие на правните норми е също така елемент на фундаменталния принцип, изведен от Съда на Европейския съюз - принципа за правна сигурност (дело 122/78, Töpfer v. the Commission (1978) ECR 1019; виж и дело 74/74, CNTA v. the Commission (1975) ECR 533). Той е елемент на правото на Европейския съюз и България като държава членка е длъжна да го съблюдава при приемането на вътрешното си законодателство.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 5, § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет на 9 февруари 2018 г.

България


Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Гербаджия
    Отговор
    1 12:58  21.02.18
    Съгласен И за крадците ЗАТВОР
  • Крадец комунист
    Отговор
    2 13:05  21.02.18
    Вярно че надминаха всички трябва да се въведе ново понятие "Кражба в невъобразими размери"
  • Русенец
    Отговор
    3 13:14  21.02.18
    Браво на Радев ! Все още това е Единствения здравомислещ и некорумпиран човек в БГ !
  • СссереМ
    Отговор
    4 14:01  21.02.18
    Налага вето да не изплуват измамите на червените които управляваха тогава,нали е тяхно чадо.
  • Гост
    Отговор
    5 15:45  21.02.18
    Хахахах това е да си т.п,но упорит,то си стана традиция като част от рекламната дейност на президентството.На всеки закон НЕ харесващ на кака Кури се налага вето знаейки,че номера няма да мине,но поне опитахме.
  • Възмутен
    Отговор
    6 23:28  21.02.18
    СЕГА се разбра и радев какво представлява, а парадираше, че ще работи за ред и справедливост. Депутатите си вдигат заплатите мълчи, разхищения на пари във всички министерства и агенции пак мълчи. Налага вето добре, но да предложи нещо което ще върне парите в държавата. Така излиза, че помага на крадците от КТБ.
  • факт
    Отговор
    7 11:20  22.02.18
    Законопроект, обслужващ интересите на едни олигарси в битката за кокъла с други олигарси.

Напиши коментар:


Публикувай