Димитър Радев: Намерението да се задържи бюджетният дефицит в рамките на 3 на сто е стъпка в правилната посока

Идеята да се задържи бюджетният дефицит в рамките на 3 на сто е стъпка в правилната посока. В същото време наличието на отрицателна разлика между приходите и разходите на държавната хазна говори за "продължаваща фискална експанзия", която не е фактор за ограничаване на инфлацията, а точно обратното. Изключително важно е да се работи за синхронизиране на фискалните и монетарните условия. Това коментира пред БТА управителят на Българската народна банка Димитър Радев в първото си интервю, след като бе преизбран на поста. Той продължава да смята 1 януари 2025 г. за реалистична дата за приемане на еврото.

Шефът на централната банка обяви, че на последното си заседание Управителният съвет е взел решение да "бъде възпроизведен дизайнът на настоящите разменни монети, което ще осигури приемственост в използваните парични знаци". Това означава, че върху евромонетите ще бъдат запазени образите на Мадарския конник (на монетите с номинал от 1 до 50 евроцента), на Св. Иван Рилски (от 1 евро) и на Паисий Хилендарски - на монетата от 2 евро, като на гурта (отстрани) на последната ще има надпис "БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ". Освен това се предвижда думата "стотинки" също да бъде запазена при графичното оформление на родните монети, които ще бъдат с еврови номинали.

Ето и част от интервюто:

- Г-н Радев, поздравления за избирането Ви за втори мандат начело на БНБ. Кои са според Вас ключовите предизвикателства пред институцията?

Благодаря! Непосредствените предизвикателства са свързани с несигурната и променяща се макроикономическа среда. На дневен ред са и задачите за изграждане на необходимата институционална и техническа рамка за успешно въвеждане на еврото в България.

- Какви според Вас са макроикономическите рискове пред страната и как виждате тяхното разрешаване?

Темите са две и са взаимно свързани: инфлацията и икономическият растеж. Тяхното развитие в определена степен зависи от външни фактори, но все по-нарастващо значение имат и вътрешните фактори и по-конкретно развитието на монетарните и фискалните условия в страната.

БНБ провежда системна и последователна политика на затягане на монетарните условия. Последната стъпка в това отношение в сила от 1 юли т.г. е увеличението на 12 процента на задължителните минимални резерви, които банките трябва да съхраняват в БНБ. На практика това означава изтегляне на няколко милиарда лева от търговските банки. Целта е да се намали кредитната експанзия на банките, преди всичко в сегмента на жилищните кредити. Това ще натисне надолу търсенето и потреблението, а следователно и инфлацията.

Решенията за затягане на монетарните условия са трудни решения за всяка една централна банка. Те трябва да бъдат калибрирани по такъв начин, че да помогнат за овладяване на инфлацията, без да стагнират икономиката. И това е, което ние правим и ще правим в хоризонта на тази и до голяма степен следващата година.

- Как ще коментирате фискалните условия, които посочихте, особено в контекста на приемането на бюджета за 2023 г.?

Намерението да се задържи бюджетният дефицит в рамките на 3 процента от БВП е стъпка в правилната посока. В същото време, като отчитаме траекторията на икономическия цикъл и промяната в структурата на бюджетните разходи, 3 процента дефицит означава ограничена, но продължаваща фискална експанзия. Фискалната експанзия не е фактор за ограничаване на инфлацията, а точно обратното. В тази връзка, изключително важно е да се работи за синхронизиране на фискалните и монетарните условия. От гледна точка на целта за овладяване на инфлацията, посоката на това синхронизиране в краткосрочен план трябва да бъде към затягане както на монетарните, така и на фискалните условия.

- В дългосрочен план кое е по-добро за контролиране на инфлацията - запазване на валутния борд или присъединяване към еврозоната?

Участието в икономически и паричен съюз с исторически по-ниска инфлация, какъвто е еврозоната, е фактор при равни други условия за по-добър контрол на инфлационните процеси, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Това показват всички данни от създаването на еврозоната до днес.

- Датата 1 януари 2025 г. остава ли реалистична за приемането ни в еврозоната?

Да, ако правим правилните неща и изпълним необходимите условия с фокус върху инфлацията. Единственото формално условие към БНБ е поддържане на валутната стабилност. Това условие се изпълнява чрез участието на лева в Европейския валутен механизъм. Няма сценарий, при който това условие може да бъде нарушено. Другата основна задача пред БНБ е техническата подготовка. На базата на постигнатия напредък до момента, мога да кажа, че БНБ и банковият сектор ще бъдат готови за въвеждането на еврото далеч преди крайния срок.

Ако сегашната политическа конструкция се окаже достатъчно устойчива, очаквам правителството да изпълни останалите, повече на брой, условия от негова компетентност.

- Кои символи и графични означения смятате за подходящи да бъдат изобразени на българските евромонети? Докъде стигна процесът на сечене на пробни евромонети?

След подписването през м. декември миналата година на меморандум по този въпрос с ЕК и Еврогрупата, ние разполагаме вече с пълната документация за отсичане на българските евромонети.

На последното си заседание Управителният съвет на БНБ се обедини около идеята да бъде възпроизведен дизайнът на настоящите разменни монети, което ще осигури приемственост в използваните парични знаци и ще улесни припознаването на новата валута от българските граждани, а именно: Мадарският конник - на малките монети; Св. Иван Рилски - на монетата от 1 евро; и Паисий Хилендарски - на монетата от 2 евро.

Върху националната страна на българските евромонети се предвижда да бъде изписана на кирилица думата "България", както и думата "евро" (за монетите от 1 и 2 евро) и "стотинка", съответно "стотинки" (за монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента). Върху гурта на най-голямата монета от 2 евро се предвижда да бъде изписан текст на кирилица "БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ", което е в съответствие с българските исторически традиции в монетосеченето.

Предстои изработването на художествените проекти, които ще бъдат внесени в Координационния съвет за подготовката на България за членство в еврозоната. След окончателното им одобрение, проектите ще бъдат представени на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и страните членки от еврозоната.

- Хърватия влезе в еврозоната в началото на тази година. Какъв опит предават вашите колеги от Загреб, а и като цяло от еврозоната, във връзка с преминаването от национална валута към еврото?

Няма неочаквани развития от приемането на Хърватия в еврозоната. Кредитният рейтинг на страната, който преди приемането в еврозоната беше по-лош от този на България, вече е по-добър, с което значително се подобриха условията за нейното финансиране. Инфлацията намалява, а не се увеличава. Има бум в туризма и инвестициите.

- Кога може да се очаква повишаване на лихвите по депозитите?

Повишаването на лихвите у нас протича по-бавно, поради високата ликвидност на банковата ни система. Тенденцията към увеличение ще се очертае по-ясно към края на тази и през следващата година. И това се отнася както за лихвите по депозитите, така и за лихвите по кредитите.

- Предвижда ли се нов стрес тест за банковата система?

Този процес не е спирал. По силата на Закона за кредитните институции, БНБ провежда ежегодни стрес тестове на банките. На основата на резултатите ние определяме капиталовите и други задължителни изисквания към банките. Това, че този процес вече не предизвиква широк обществен интерес, подобно на стрес тестовете от 2016 и 2019 г., всъщност е добра новина.

- По време на пандемията от COVID-19 МВФ реши да се разпределят 650 млрд. долара измежду страните, участващи във Фонда. България получи близо 859 милиона специални права на тираж с равностойност около 2 млрд. лв. За какво бяха използвани тези средства?

Това решение беше взето от Борда на управителите на МВФ, в който аз участвам. С получените средства ние увеличихме валутните резерви. Това, наред с другото, е пример за ползите от нашата интеграция в европейската и световната финансова инфраструктура. По подобен начин бъдещото ни участие в капитала на ЕЦБ като член на еврозоната ще ни осигури достъп до паричния доход на евросистемата.