Проф. Любомир Халачев: Не знам дали корупцията или неграмотността е по-голям бич за една държава

Парите за култура драстично намаляват. Това каза за "Фокус" бившият ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев.

"От 2009 г., от когато аз помня, че споря с различни колеги, приятели, хора от политиката за това какви трябва да бъдат парите за култура, за изкуство, всички са категорични, че 1% от брутния продукт, това е задължително, и по-нататък ще видим. Даже преди 2 години, когато помагахме на редовното правителство, което Кирил Петков оглавяваше, той беше в панела, той ръководеше панела за култура, и той самият каза, ама, разбира се, най-малкото, което ще направим, 1% за култура. Минават година и половина и той казва “не, не, не може сега, 0,4% е нормално, пък ще видим по-нататък", каза проф. Халачев.

Според него трябва още тази година процентът за култура за следващата да се увеличи, защото сега ще се прави "Бюджет 2024 г.".

"Той да бъде 0,8%, с идеята 2025 г. да бъде 1%, поне, казвам, и то като отстъпвам от разни идеи. Но не можем да говорим непрекъснато - ние ще даваме пари, ама вие правете хубаво изкуство, пък след това ще видим. То си е пазарен принцип, като на Женския пазар - има сергия, изкарайте си продуктите, ще ги видим, които са хубави ще ги купим, които не са.... Извинявайте, обществото не дава пари за лош продукт. То звучи, между другото, много красиво - ние защитаваме обществото. И като защитаваме по този начин, защитаваме в кавички обществото ще имаме такива случаи като убийци, насилници и т.н., защото културата ще изчезне като цяло от живота на обществото", допълни той.

Разпределянето на парите в културата е един постоянен проблем, който не може да се реши от години, категоричен е проф. Любомир Халачев.

"Трябва да има одобрена стратегия за култура, един период от 20 години, какво ще развиваме, как ще го подпомагаме, къде ще го подпомагаме 100%, къде 50%, къде ще се намесват спонсорите, къде ще се намесват европейски пари, има и много такива. Тоест, ние трябва да разработим начина по който ще финансираме нашата култура. Не е толкова сложно, къде по-сложни министерства и къде по-сложни дейности обществени има от работата с културата. Имаме театри, имаме кино, имаме литература, имаме музеи, културно наследство, имаме археология, не са толкова много тези дейности, които обхваща района на Министерство на културата. Дайте пари, повече пари, разбира се, и естествено, трябва да се разговаря с всички хора, които участват в този процес как да стане така, че постепенно навсякъде, да не направим така, че на едно место да напоим добре, а другите да пресъхнат и след това да се чудим как да ги възстановяваме. Навсякъде трябва да има, трябва да даваме и за училищата, които обучават деца, имаме такива училища по култура и т.н. Тоест, всичко това трябва да се предвиди, не е толкова сложно", допълни той.

Министърът на културата трябва да поеме инициативата, но действително с желание да я направи, заяви бившият ректор на НАТФИЗ.

"Преди няколко години имахме един министър, който казваше “Правим стратегия", покани ни и аз тогава даже се зарадвах, викам ето, и аз съм в тази група, ще работим. Събрахме се 121 човека, и естествено, тя се провали. Как могат 120 души да правят едновременно стратегия. И отговорът беше, като попитах, защо сме толкова много, “ами да няма някой обиден". Ама така не се прави. Министърът на културата трябва да поеме ангажимент и да каже, аз за 6 месеца ще направя такава стратегия, защото областите в които трябва да се дава са ясни. Дайте да извадим приоритетите, ако трябва дори, казвам го, разбира се, за да предизвикам спор, намалете парите за кино, пък ние ще си спорим защо сте ги намалили. Да видим обаче къде ги давате? Защо давате толкова, а не толкова за театъра, защо давате за разкопките. Покрай тези всички спорове, преди две години си спомням, че парите за археологическото лято ги бяха отпуснали през септември, нали разбирате, че това е нонсенс".

Неграмотността е такъв бич, че когато ме запитат, не знам, не бих могъл да отговоря, дали неграмотността или корупцията са по-страшното зло за една държава, каза проф. Халачев.

"Неграмотните хора не могат да направят добра и богата държава. Между другото, в общества, в които има много неграмотни хора, лесно вирее корупцията. А корупцията е като ток 220 волта, той така удря обществото, че то се парализира, не може да се движи и не може да работи. Така че неграмотните хора раждат корупция или подкрепят корупцията, без да се борят с нея, неграмотните хора не могат да съставят истинско гражданско общество, за което ние говорим. Гражданското общество обаче, не са неправителствените организации, които се водят гражданско общество само, защото не работят на щат в държавни институции. Не, гражданското общество е цялото общество, представено в различните райони, възрасти, професии и т.н. Тоест, масовото използване на гражданите, за да коригират дейността на политиците е нещо, което се възпитава още от първи клас. Не може в единадесети клас да ти кажат, абе ти трябва да участваш в обществото. От първи клас, от първи клас се говори против насилието, от първи клас се говори какво е кражба и какво е корупция, от първи клас се говори кое не трябва да се прави, от първи клас се говори, че човек трябва, за да има общество, в което да се живее добре, всеки трябва да участва в неговата организация. Не всеки ще стане министър, но всеки има право, особено в нашата страна демократична, да заяви своите желания и да каже кое е хубаво и кое не е хубаво", заключи той.