Живеещите в "блока на страха" в жк "Обеля": Никога не сме усещали по-голяма нужда от държава

Близо 100 семейства от жилищен блок в столичния квартал „Обеля” се страхуват за живота си заради свой съсед. Мъжът вече подпали двата асансьора в собствения си блок и така вдигна на крак всички свои съседи. Това разказва репортаж на Нова телевизия.

За палежа тече разследване, но докато резултати и мерки от институциите още се чакат, мъжът действа. Със заплахи за убийство, с чупене на коли.

„Той винаги е гледал в земята, винаги ходи с шапка, бърза походка”, разказват съседи.

„Много пъти съм го чувала да казва на своята майка, че от тук жива няма да излезе, че ще я убие. Когато той запали асансьорите, аз го видях със собствените си очи и побягнах”, разказва свидетелка.

„Отвътре се чу как казва: „Ще взема ножа и ще ги изколя тия”. Това е психически тормоз – дни, месеци наред”, казва друг съсед.

Полицията и пожарната познават добре този адрес. Това е блокът на страха в „Обеля”. Един човек в него накара близо 100 семейства да се страхуват да спят в собствения си дом.

„На два-три пъти го засичам – пред мен се качва, слиза, асансьорът и копчетата горят. Пъха салфетки и ги пали. След това запали долу таблото с кабелите на всички телевизии. Ако не е бил комшията от първия етаж, сме щели да изгорим като факли”, казва Ангел Илиев.

„Пожарникарите ни казаха, че това е човек, склонен да тръгне по етажите и да пали. И вече това ни беше достатъчно да останем пред блока. Бяхме се евакуирали”, казва Ивета Петрова.

Разказахме ви за този случай, след като единият асансьор беше изцяло подпален. А в другия беше открит бензин. Няколко нощи хората се принудиха сами да си бъдат охрана, за да не бъдат подпалени отново.

През това време тече разследване, от което засега няма резултат. Мъжът е задържан от полицията 2 пъти за няколко часа. И отново пускан. Според съседи това го озлобява още повече.

Райчо Стоименов разказва, че около месец, след като запалил асансьорите, въпросният съсед започнал да ги заплашва в близкия магазин.

„Сега ще видите какво ще се случи, ще ви наръгам, ще ви запаля, идиоти, целият блок ще изгори, ще ви лежа”. Тръгна към мен с бърза стъпка да тича и аз в паниката си реших да не му отвръщам, а да се прибера в магазина. И започна – ще те убия, ще видиш какво ще стане, ще ви запаля”, разказва Стоименов.

След сигнал до 112 полиция идва на мястото, претърсва мъжа, открива нож в него и го разпитва.

Полицията казва, че не може да направи нищо – пуска го да се прибере в дома си.

От съседи знаем, че мъжът продължава да се разхожда – необезпокояван. Всяка сутрин като дребно напомняне някой съсед намира по колата си изненада.

Срещаме се с адвоката на семейството на Иван Владимиров - Нав – психологът, който беше застрелян от съсед.
„Абсолютно нищо не се е променило. За жалост такива сигнали, междусъседски свади и т.н. има постоянно и мерки не се взимат. За съжаление очакваме поредната ескалация”, казва адвокат Георги Радков.

„Това, което ние наблюдаваме, е, че още в началото, в зародиш на проблема въпреки подаваните жалби няма резултат. И липсата на този резултат съответно обезверява гражданите, че нищо не може да се случи. И те не подават повече сигнали, не съдействат на органите на реда, а пък самият извършител се окуражава. И ескалацията там започва - било то от словесни нападки, стига се до вадене на ножове, използване на оръжия. Друго нещо, което ми прави впечатление от органите на реда е, че се казва на гражданите: „Той не е добре човекът”, намеквайки за ментални проблеми.

„Пазете се от него”. Да, обаче органите на реда- те трябва да се грижат този ред да се спазва. Вместо да се дават насоки гражданите сами да се пазят - те трябва да ги предпазят, като напишат просто една докладна до съответния прокурор, който може да инициира производство, за да установи дали наистина този човек има ментални проблеми, да бъде поставен под запрещение и неговият попечител да отговаря за неговите действия. И по този начин считаме, че още в началото би има един възпиращ ефект”, заяви адвокат Радков.

Хората в този блок без да искат до болка познават закона, но някак не могат да разчитат на него. Знаят, че преписките се бавят при полицаите, а прокуратурата влачи разследването месеци наред. Знаят, че всяка процедура ще отнеме месеци. През това време съседът им ще е с отвързани ръце.

„Да, влачи се във времето и точно това обезкуражава хората да оказват необходимото съдействие на органите на реда. Защото полицаите си тръгват от адреса, човекът остава там, още повече когато той бъде освободен, той остава там, той се вижда всеки ден с тях. Насаме. Без свидетели”, обясни Радков.

Защо органите на реда напускат местата, в които ред очевидно няма и защо понякога полицаите подценяват случаи като този и ги изпращат в графа безопасен битов скандал.

„Ние не можем да лишаваме от свобода хора въпреки очакванията на обществото, че полицията може да го прави. Ако има елемент на подценяване, но това е много субективно, доколкото всеки човек в даден момент може да подцени определена ситуация. Претоварването, огромната бумащина, един редови полицай, каквито в случая се явяват кварталните, е смачкан. Смачкан от задължения. Някои от тях, откровено мога да кажа, непривични и безсмислени, което пречи пък той да е пълноценен в останалата си работа.

Ще ви дам съвсем прост пример – 91 закона в държавата ни принуждават да извършваме, ще го нарека услуги, на други министерства и държавни агенции. Аз не смятам, че това е нормално, при положение, че всички тези агенции и министерства разполагат с щатни служители, които са призвани да извършват точно това, което ни се разпорежда ние да извършваме вместо тях”, заяви Илия Кузманов, Синдикална федерация на служителите в МВР.

А хората в „блока на страха” казват, че никога не са усещали по-голяма нужда от държава.

Не са чувствали и по-голяма липса на държава.