Любовта между закона и измамника

Всеки мечтае да си купи собствен дом. Да речем, че намери пари и подходящ имот. Как да е сигурен един човек, че всичко е изрядно, че жилището няма да се окаже обект на измама, а той - един от много му собственици?

Темата за незаконното продаване на апартаменти, чиито собственици стават жертва на добре организирани схеми за измама, изобщо не е нова. Наскоро обаче една фрапираща драма потресе дори полицията. Група озверели цигани пребиха до смърт и изгориха трупа на 59-годишен мъж от София, който отказал да им прехвърли имота си. Въпросните роми обаче са аматьори в този вид измама. Истинските мошеници не си цапат ръцете с кръв, напротив, фино изпипват всички документи, така че сделката става без проблем.

Абсурдното е, че най-силният съюзник на измамниците са законите. "Те са така написани, че създават предпоставки за документни измами с жилища и докато не се променят, тези престъпления няма да спрат", казват служители на Икономическа полиция при СДВР.

За да стане ясно в детайли общуването на измамниците със закона, най-лесно е да се опишат основните схеми за незаконните сделки. Най-често за една такава сделка мошениците
използват фалшива лична карта

Въпреки хвалбите на МВР какви невероятни защити имат тези документи, ментетата са почти съвършени и могат да бъдат разпознати само от експерт. Личната карта се използва за изповядването на сделката при нотариус. В нея се записват данните на собственика на жилището, който е жертва на измамата, но снимката е на човека, който се явява пред нотариуса - разбира се, той е част от схемата.

Тук е първата вратичка пред измамниците - нотариусът няма как да провери дали този документ е точно на това лице, тъй като няма връзка с базата данни на МВР. Той не може да провери и останалите нужни документи - съдебни решения например, - защото няма достъп до информационната системата на съда, и удостоверения за наследници - защото никой в общината няма да му направи тази справка. Нотариусът не може да се увери дори дали нотариално завереното пълномощно от собственика е истинско, защото дори между самите нотариуси няма единна информационна система. Да не говорим, че законът изобщо

не задължава нотариусите да правят това

Те са длъжни само да проверят собствеността на имота и да се убедят в самоличността на собственика (като сравнят снимката на личната карта с лицето на пълномощника). Те нямат право даже да направят копие на личната карта, защото това е против защитата на личните данни. Нищо, че дори в кварталната видеотека обикновено записват ЕГН-то на клиента. Още нещо позволява законът - нотариалният акт на един имот да бъде подписан предварително от собственика, а после подписът му само да бъде потвърден пред нотариуса, пак с пълномощно (фалшиво).

Полицаите казват, че когато започне разследване, лесно се установява истинността на подписа, като се вземат образци от собственика и след това по съдебен ред се докаже, че сделката е порочна. Но цялата процедура коства нерви, време и пари. А измамниците трудно ги залавят, защото - естествено - не те играят ролята на упълномощения, а ползват "бушони" - най-често нищо не подозиращи клошари, на които плащат мизерни суми, изкъпват ги и им купуват чисти дрехи за сделката.Друга използвана схема за жилищна измама е със саморъчно завещание. То е удобен вариант, когато един собственик няма никакви наследници, които да претендират за имота. Хората от бранша събират информация за такива самотници и след смъртта им действат - препис на нотариален акт се вади много лесно с фалшиво пълномощно от службата по вписвания. Това също може да бъде лесно доказано с графологична експертиза, като се вземат образци от бившето работно място на покойника или от пенсионната служба например. Такива престъпления обаче се разкриват рядко, защото няма потърпевш, който да подаде сигнал. Затова полицаите разчитат само на оперативна информация. Измамниците ползват и

друга хватка с починали хора - фалшив предварителен договор

Според него собственикът на имота продава жилището на даден клиент, който уж дава капаро и уж се задължава в едноседмичен срок да го прехвърли пред нотариус. Точно в тази седмица обаче собственикът уж умира (всъщност той вече от няколко дни почива в мир, а договорът е изготвен със стара дата). Така клиентът отива в районния съд и подава молба, че иска предварителният договор да се счита за окончателен. И скоро е новият собственик.

Жертвите на такива измами са предимно възрастни и самотни хора. Мошениците правят специални проучвания и събират информация за подходящи "мишени". Парадоксът е, че често доносниците се оказват техни съседи или дори роднини, с които не са в добри отношения. С комшиите измамниците се сприятеляват, водят ги по кръчми, черпят ги и от дума на дума разбират цялата история на самотния старец от 5-ия етаж. Със злобната рода е по-лесно - там директно може да се дадат пари. А някои направо участват в измамата - преди време столичанка, която живее в чужбина, се простила с апартамента си тук, след като мъжът на сестра й услужливо решил, че няма да й трябва.

Най-често в зарибяването участват жени. Милите дами звънят на вратата на някой пенсионер и се представят за служителки на социални грижи, които искат да им помагат. Две седмици му носят храна, пазаруват, помагат му, докато напълно спечелят доверието му. Един ден носят голямо количество хранителни продукти и любезно обясняват, че за да ги осчетоводят, той трябва да се подпише. Дават бели листи на наивния дядо и той, доволен, слага парафа си. Скоро след това трите листа се превръщат в документи, достатъчни за продажбата на апартамента му - пълномощно (измамниците вече са се сдобили с данните от личната му карта) и две декларации - за семейно имотно състояние и че не дължи данъци.

Измама може да има и когато собственикът действително иска да продаде имота си. Подписва пълномощно за жилище, което струва 30 000 евро, с уговорката, че клиентът ще даде веднага 5000, а останалото - след изповядване на сделката. Нотариусът не е длъжен да изиска разплащането да става пред него, измамникът забравя за обещанието и после

иди доказвай колко пари ти е дал

Така някои жилища се препродават още два-три пъти, без изобщо новите собственици да знаят каква е историята им. Изводът: никога не се знае какъв апартамент купуваш, нищо, че документално нещата изглеждат перфектно. Според полицаите задължителната проверка, която трябва да се направи, е лично да се говори с всеки от предишните собственици. Не е много лесно, но при всяка сделка се събират всички нотариални актове и не е невъзможно. Ако някой от тях е бил измамен, по-добре е веднага да се откажете от имота. Дори да ви го е намерила агенция и оттам добросъвестно да са проверили документите, пълна гаранция пак няма. Полицаите казват, че измамите с жилища намаляват. Но признават, че има измамници, срещу които се водят 30 дознания, и пак са на свобода.