Малката Рижа: И лодка можеш да си поръчаш в затвора

10 години имам някъде (прекарани в затвора - бел. ред.). Сега съм на 30, кръгли... Да не ти кажа, че съм цвете, ама никога не съм се имал за виновен. В България няма справедливост, никаква. Може ли мен, за това, че съм изгърбил два дилъра, да ми дадат 2 години, а някакъв въшкар, екс полицай, застрелял брат ми в гръб, да му дадат невинен. Това казва пред бТВ Симеон Стоянчов, по-известен като Малката Рижа. Той има богато криминално досие и дълъг живот зад решетките, където неведнъж демонстрира, че може да прави каквото си поиска. И дори да го заснеме, с иначе забранения за затвора телефон.

През 2009 г. след конфликт на пътя, при самоотбрана, ексбаретата Петко Лисичков уби брата на Симеон – криминално проявения Калоян Стоянчов, известен в Бургас като Голямата Рижа.

"Колкото и да си полицай, отнел си човешки живот, трябва да застанеш зад постъпката си, да си понесеш последствията по закон. Но понеже живеем в България, тук няма закони никакви. Може ли мен да ме вкарат в затвора, точно след като съм погребал брат ми.

В момента, когато го застреляха, светът ми се преобърна на 360 градуса на квадрат. Отиваме да носим храна във Второ районно на приятелите на брат ми, там бях провокиран от един полицай...

Падна ми пердето, пуснах си торбите и тръгнах. Викам – ще му ръгнем една плесница. Това беше цялата случка… Затова лежах в затвора, трябва да си отворя километричната справка за съдимост… Брат ми за мен си е жив. Това, че не го виждам… той е там някъде и ме чака", коментира Стоянчов.

"Аз не употребявам наркотици вече. Спрях, защото този път е безкраен. Съсипах си психиката по онова време от системно употребяване на наркотици, от синтетичните по-точно, дето ги готвят тук в мазетата. Всеки си мисли, че е готвач, а всъщност си продават отровата.

Бил съм в Централния, в Софийския, в Бургаския, Варненския, Пловдивския и съм спал и във Врачанския затвор…", разказва той.

"Ако имаш връзки и познати и знаеш точно какво да си поръчаш, и река да има вътре, можеш да си поръчаш лодка. Няма кой да ти направи забележка там, братле.

Нощем, като те заключат, по закон, като чукнеш, старшината трябва да ти отвори. Обаче как да му чукнеш, като цялата килия е пълна с телефони и всеки си говори.

Сега си търся работа, нормална работа, още я търся, баща ми ме издържа с неговата пенсия. И така движим вкъщи, ниска топка по-земята. Мога да зидам, да лепя плочки, топлоизолация.

Навсякъде ти искат справка за съдимост. На мен дори не ми задават въпрос – като си ме видят, поглеждат ме с коша предразсъдъци и ми казват – няма работа за теб. Няма какво да се сърдим", обяснява Стоянчов.