Денят на домбрата в Казахстан

В неделя, на 4 юли, в Казахстан бе отбелязан Ден на домбрата. Домбра е струнен народен инструмент. Домбрата помагаше на казахите да изразяват своите мисли и чувства. Мелодиите на домбрата разкриват душите на хората. Ето защо домбра стана символ на казахската култура. Този инструмент е на почит при казахския народ. В календара на Казахстан има специален празник - Ден на домбрата.

Идеята за запазване и възраждане на националната култура консолидира обществото. Тази цел е в основата на учредяване на празника - Ден на домбра, тя е посочена в Указа на президента на Казахстан за учредяване на този празник, издаден през 2018 година. През същата година празникът бе отбелязан за първи път. Сега празникът е включен в списъка на празничните дати, утвърден от правителството на Казахстан. Празнува се в първата неделя на юли.

В продължение на няколко години от учредяването на Деня на домбрата вече има специални традиции за празнуване: на този ден се провеждат концерти, на които се представят видни изпълнители на домбра - домбристи, изпълняват се традиционни и нови популярни кюи (музикални произведения за този инструмент). Организират се изложби на книги за известните изпълнители на кюи, които в историята на Казахстан са много.

Същия ден държавният глава на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев присъства на концерт, посветен на националния Ден на домбрата. Поздравявайки казахстанците с Националния ден на домбрата, Касъм-Жомарт Токаев посочи, че празникът на домбрата, учреден по инициативата на първия президент Н.Назарбаев, се превърна в добра традиция.

- Този празник прославя оригиналното изкуство на нашия народ, което има дълбоки исторически корени. Казах и домбра са неразделни понятия. Домбра е свещен инструмент, за който се носят легенди от древността. Няма казах, който да не знае произхода на кюя "Ақсақ құлан" (в превод от казахски - куцото жребче). Домбра винаги е била предавана от поколение на поколение. Казахите смятат този музикален инструмент за талисман, който е запечатал хрониката на вековете. Говорейки на съвременен език, това е нашият национален бранд. "Саръарка" на Курмангазъ, "Саржайлау" на Татимбет са върхове на изкусното изпълнение на кюи. "Aққу" на Нургиса е уникално произведение, звуците му са проникнали в кръвта и плътта на казахите. Свещеното наследство, което ни оставиха тези гении, днес стана достояние на цялото човечество. Изкуството на кюи е включено в списъка на ЮНЕСКО за културно наследство. Много се прави в Казахстан, за да се популяризира домбрата и да се продължат традициите на кюи. В столицата е издигнат паметник на Великия композитор Курмангазъ. В навечерието беше тържествено открит монумент в чест на изпълнителката на кюи Дина Нурпеисова.

Домбра е народен казахски инструмент. В културата на казахите отдавна е известен този прост струнен инструмент. Корпусът му е изработен от твърда дървесина (клен, дъб, бор). Инструментът има дълъг гриф, разделен от топа, има две струни.

Историята на домбрата датира от хилядолетия. Изследователят на инструменталната музика А. Абдинуров отбелязва, че домбра от древни времена е бил любим инструмент на казахите, на него свирят и мъже, и жени. Хората са привлечени от мекия ѝ звук, големите изразителни възможности: инструментът предава богата гама от емоции. Инструментът е известен със своята солидна възраст: в края на ХХ век, през 1989 г., в Алматинската област на Казахстан, на плато високо в планините е открита скална рисунка на домбра, чиято възраст според учените е повече от 4 хиляди години. Известният пътешественик Марко Поло (XIII –XIV век) остави описание, как тюркски воини преди битка свирят на домбра. Така са повдигали духа си.

Има многобройни легенди за домбрата, сред най-известните е следната: наследникът на Чингис хан Джучи е трагично убит. Страхувайки се да съобщят на владетеля, защото той екзекутира онези, които носят лоши вести, неговите приближени решават да изпратят при Чингис хан изкусен домбрист Кет Буг. С помощта на домбра той без думи предаде посланието за трагедията. Тогава Чингис хан заповядал да "екзекутират" самия инструмент - да излеят разтопено олово върху него. Така според легендата в облата част на домбрата се появи дупка. Първоначално домбра имаше 5 струни, дупка в центъра липсваше. Веднъж славният джигит Кежендък се е опитал чрез музика да изрази любовта си към дъщерята на владетеля, но не се е сдържал и започнал да пее за алчността на хана. Владетелят се ядосал и заповядал му да се изгори инструмента с разтопено олово. След това остават две струни и дупка в корпуса.

През XIX век се появява цяла плеяда видни композитори на кюи, които са се превърнали в класици и са ценени досега: Курмангазъ и други. За казахите кюи имат по-голямо значение, отколкото просто музикално произведение, затова изкуството на изпълнителите на кюи е така високо ценено. Това ясно изрази народният писател и поет Кадър Мърза Али: "Нағыз қазақ — қазақ емес, нағыз қазақ — домбыра!" ("истинският казах не е самият казах, истинският казах е домбрата!'). Известният съветски музикант-этнограф Александър Затаевич (роден 1869 г.) направи големи по обем нотни записи на десетки кюи, свирени от различни изпълнители, и през 1931 г. издава сборник "500 казахски кюи и песни".