Род Стюарт: Мразя да пиша текстове - сякаш съм ученик и имам домашно ВИДЕО

На 79 години той продължава с пълна сила с една натоварена година. Акцентите през 2024 г. включват неговото шоу номер 200 в Лас Вегас, текущо световно турне и нов суинг албум.

„Swing Fever“ е колаборация с Джулс Холанд и Rhythm & Blues Orchestra и се е захванал с някои вечни мелодии от ерата на Big Band, като „Pennies From Heaven“, „Lullaby of Broadway“ и „Sentimental Journey“.

Стюарт имаше една молба към Холанд: „Няма да правя никакви бавни песни“, каза Стюарт. „Искам оптимистични весели песни, от която се нуждаем в тези мрачни времена, в които живеем.“

Холанд, който започва кариерата си с групата Squeeze от 80-те години на миналия век, се пошегува как се е променила парадигмата.

„Мисля, че Бийтълс са виновни. Мисля, че всички си мислеха, че могат да пишат песни след това. Така че групите винаги са го правили“, каза Холанд.

Стюарт, който е написал своя дял от хитове, беше щастлив да се концентрира върху пеенето.

Той наскоро беше в Ню Йорк и преди да се отправи към кръчма в центъра, за да гледа как любимият му футболен отбор Селтик се изправя срещу Хибърниън, отдели малко време да поговори с Асошиейтед прес за правенето на музика, поддържането на здравето и дали се задава пенсия.

AP: Каква беше привлекателността да се върнете към тези мелодии?

Карат те да потропваш с крака. Карат те да се усмихваш. И двамата с Холанд сме възпитани на тази музика. Направих „The Great American Songbook“, така че за мен това беше естествено развитие. И едно нещо, което казах на Джулс беше, че няма да правя никакви бавни песни, искам всички да са оптимистични, щастливи, от които имаме нужда в тези мрачни времена, в които живеем.

AP: Какво беше усещането да правиш този запис?

Обичам целия процес на правене на концерти на живо. Обичам да записвам. Хареса ми, когато направихме този албум заедно. Беше такава радост. Не сме имали никакви спорове, караници или нещо подобно. Беше чисто удоволствие и мисля, че това се усеща, когато го слушаш. Цялото нещо е записано на живо в студиото на Джулс, което не е голямо. Бяхме натъпкани 18 души, така че всички сола бяха изсвирени на живо.

AP: Освобождаващо ли беше да изпълняваш песни от епоха, в която текстописците бяха отделна единица?

Винаги съм намирал писането на песни за малка агония, наистина. Все едно се връщаш в училище. Всъщност, когато бях във Faces, ме заключваха в хотелска стая с бутилка вино и казваха: „Няма да излезеш, докато не го свършиш“. Исках да изляза и да се забавлявам. Не исках да седя в една стая и да пиша текстове и това винаги е било малко като вадене на зъб за мен. Радостта от този албум, очевидно, е, че не написах нито една от песните, имах гореща амбиция да ги изпея и избрах правилния човек.

АП: През годините събрахте голяма женска аудитория, кога разбрахте, че това се случва?

Вероятно веднага след „Маги Мей“, мисля. Не, с Faces, без съмнение, защото беше добре изглеждаща група. Не мислех, че някой от нас изглежда добре, честно казано. Все още не го мисля. Но имахме някаква магическа привлекателност за жените. Беше страшно забавно. Трябваше да си там.

АП: Промени ли нещо страхът за здравето ви преди няколко години?

Всичко това е част от остаряването. Мислите ми в момента са с нашия крал, който има някакъв вид рак. Но съм дал обещание на себе си, откакто бях много млад. Винаги съм играл футбол и все още го правя. Играя и с децата си. Поддържам се наистина във форма. Тренирам малко. Ядосвам се за храненето, следя теглото си и всичко. Така че работя по въпроса и мисля, че това помага много. Грижете се за себе си. Мъжете са известни с това, че не искат да ходят на лекар. А трябва.

АП: Това звучи прагматично. Имате ли някакви притеснения?

Не съм обсебен от това. Не ме е страх от смъртта, просто се забавлявам толкова много. Чувствам се абсолютно привилегирован да правя това, което правя.

АП: Преди няколко години се говореше за кънтри запис. Има ли истина в това?

Смятам да го направя. Ние всъщност го започнахме, той е в процес на подготовка. Звукозаписната компания го иска. Ще му дойде време.