4 682 6

Из Дневника на един руснак

Петя Ковачева

Днес станах както обикновено, сипах си триста грама водка за закуска защото е вторник и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин, облякох се и тръгнах към завода.

В асансьора срещнах съседа Кузмич. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади от валенката си плоска бутилка водка. Поляхме.

На улицата беше нормално - минус 50 и Ладата запали сравнително лесно още на двадесет и втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха тия нещастни животни – като видят кола, тичат да си изпросят ядене или просто да се сгреят на задната седалка. Кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите и спят по входовете и на топлите шахти.

Минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двеста други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия мент лека картечница с много дълга лента патрони и се отказах.

Полицаите ми взеха десет долара и две касетки на Окуджава, но почерпиха с водка и краставички, а служебната им мечка ми изтанцува казачок и показа няколко фокуса с карти. Разделихме се като братя.

На работа бригадирът беше купил десет бутилки водка и бочка сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната, за победата и малко за Мурка. После съм заспал в кофата на багера.

Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 80 и дори мечките бяха с ушанки. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.

Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля ядрения реактор. Навремето го тафих от ракетния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи, а и съседите от първите етажи имат двуглави шесторъки деца, което им е от голяма помощ.

Посвирих малко на гармошката, поплаках от радост, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин с любимите му карамфили…



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Валео
    Отговор
    1 16:29  27.01.17
    Безмислено съчинение....

    Коментиран от #6

  • Вальо
    Отговор
    2 17:30  27.01.17
    Този руснак е виден член на руската опозиция и е забравил да уточни, че парите за водка му ги дава Сорос! Иначе другите руснаци си живеят добре, много по-добре от нас ...
  • Вальо
    Отговор
    3 21:48  27.01.17
    Путин е the best
  • 4 22:55  27.01.17
    Този коментар е премахнат от модератор
  • Иво
    Отговор
    5 00:49  28.01.17
    Най-после нещо хубаво в тоя сайт
  • Васил
    Отговор
    6 12:17  06.04.17

    До коментар #1 от "Валео":

    Съгласен съм. За русофилите с перфектно полирани мозъци е безсмислено.

Напиши коментар:


Публикувай