1 747 1

История за няколко спасителни трохи

Събина Андреева

По време на войната един младеж бил мобилизиран. Въпреки пагубния характер на войната, хората търсели и нещо добро в нея, за да превъзмогнат злото, което носи. Съществувала традиция когато отидеш в друга страна да носиш подарък на семейството си. Така младежът попитал баща си какво да му донесе.

- Щом ме питаш, ще ти кажа, сине. Искам когато се храниш, да ми събираш трохите в една торбичка. И един ден като се върнеш, да ми я донесеш. Такъв дар искам да ми донесеш.

- Тате, но как трохите…

- Сине, попита ме – казах ти. Ако не искаш – недей.

- Добре тате, ще ти донеса каквото искаш. – Съгласил се синът без да разбира баща си.

Отишъл синът на война и не забравил за желанието на баща си. Всеки път когато се хранел, събирал трохите в една торбичка. Другарите му се присмивали, било му криво, но не можел да не уважи желанието на баща си.

Един ден битката била много жестока. Притиснали ротата в блокада. Свършила храната. Един от войниците се сетил за торбичката на момчето и му казал да я даде, за да залъжат поне малко глада си.

- Но тя е за баща ми! – ревностно пазел торбичката синът, но под натиска на другарите си, отчаянието и глада, накрая а отворил и макар малко, залъгвали глада си от време на време.

Блокадата паднала, свършила и войната. Завърнал се синът с празни ръце при баща си. С наведена глава му споделил какво е станало.

Старецът се просълзил и казал:

- Сине, този дар поисках, за да послужи в нужда.

Така странния дар от няколко шепи ненужни трохи се оказали спасението в труден момент.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Кристина
    Отговор
    1 21:57  16.06.17
    Уникална история. Не съм я чела или чувала някъде. При първа възможност ще я споделя.

Напиши коментар:


Публикувай