2 057 5

Притча: Когато познаваме рисковете

Събина Андреева

Находчив бизнесмен купил огромен скъпоценен камък от Африка. Той бил голям колкото жълтък от кокоше яйце. Човекът обаче се разстроил, защото във вътрешността на камъка се появила пукнатина. Решил да се посъветва с ювелир – какво да прави.

Майсторът възхитено поклатил глава и казал:

- Може да разцепим камъка на две части, и от тях ще се получат великолепни брилянти, всеки от които по-скъп от целия диамант. Проблемът е в това, че един невнимателен удар може да разбие това прекрасно чудо на природата на мънички камъчета. Тези парченца ще бъдат толкова евтини, че няма да струват почти нищо. Но на мен не ми се иска да поема подобен риск.

Същото му казвали и други бижутери от различни държави, където и да отидел. Посъветвали го обаче да се обърне към бижутер от Амстердам, който се славел със златните си ръце. Бизнесменът веднага отлетял за Холандия и намерил стария бижутер. Той с интерес разгледал камъка под лупа, и също започнал да говори за рисковете. Прекъсвайки го, бизнесменът казал, че вече е чувал тази история и я знае наизуст. Но бижутерът се съгласил да свърши работата и назовал цената.

Щом собственикът на камъка се съгласил, мъдрият златар се обърнал към чирака, стоящ зад него, зает със собствените си задачи. Младежът грабнал диаманта, ударил го веднъж с чука и го разделил на две части. Без да казва нито дума, го върнал на майстора. Потресеният бизнесмен попитал:

- Откога работи той при теб?

- Едва трети ден. Все още не може да определи истинската стойност на този камък, затова ръката му бе твърда и не трепна.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Добрият Гастарбайтер от Източна Европа
    Отговор
    1 22:08  23.06.17
    Истинската притча е по-друга, но тук така разказана, някак си "носи" ново авангардно преливащо в съвременни норми менторско-нравствено правоучение. Сякаш "автора" иска и ни нашепва : за истинската прелест на днешният прекрасен свят изпълнен с мъдрости - за който и днес си струва да живееш. Стига с тази носталгия, за велики времена - има ги и днес ! Направо ми се по.вд.га от подобни елементарни уловки за наивни неграмотни. Аз лично съм прочел над 1000 научни книги още докато бях в гимназията. Подобни "поучителни" "нравоучения" направо ме обиждат! Моля напишете нещо научно, стига с тези изтъркани залъгалки - анахронизми!

    Коментиран от #2

  • вечната контра
    Отговор
    2 12:45  24.06.17

    До коментар #1 от "Добрият Гастарбайтер от Източна Европа":

    Интересно ми е след като сте толкова учен, какво Ви кара да четете, такива публикации в тази страница ? Аз мисля ,че сам се обидихте по този начин.

    Коментиран от #3, #4, #5

  • Добрият Гастарбайтер от Източна Европа
    Отговор
    3 21:48  24.06.17

    До коментар #2 от "вечната контра":

    Ако видите в някой интернет сайт снимка на историческа личност : уважаван и останал за следващите поколения, като пример за отявлен героизъм и стоицизъм, човек. Жертвал се за голяма кауза. Човек от чието битие всички ние с достойно черпим обществени сили и достойнства , национална гордост и мъдрост. Но снимката е направена някак нелепо, халтурно с карикатуристичен преамбюл към нещо уж с новаторски поглед и визия -сякаш възродено от миналото с престорен реализъм, който може да се "върже" и с "ДНЕС". И някак нетипично за делата и същността му, някак нелепо по съвременен начин и не на място се „хвърля” пред широките читателски маси на социалните мрежи- уж като „нещо ценно”.
  • Добрият Гастарбайтер от Източна Европа
    Отговор
    4 21:49  24.06.17

    До коментар #2 от "вечната контра":

    Е Вие няма ли да възразите? Мъдростите затова са мъдрости, за да се съхраняват и помнят "завинаги" с онова неподправено величие, което винаги са притежавали. Който желае да сподели своите мисли за тази мъдрост, нека го направи. Но не като карикаторизира автентичната мъдрост в опитите си да я осъвремени, а като изкаже своите лични мисли и чувства –така както той е почувствал оригинала!
  • Добрият Гастарбайтер от Източна Европа
    Отговор
    5 21:56  24.06.17

    До коментар #2 от "вечната контра":

    Опитах се да ви Ви отговоря на въпроса с въпрос, който "метафорично" разкрива защо смятам, че подобни статии не трябва да се пишат. Искрени поздрави към Вас. Лично аз одобрявам хора с ясни въпроси и позиции по важни теми.

Напиши коментар:


Публикувай