431 3

Притча за поуката от притчите

Събина Андреева

Веднъж една голяма група мъдри притчи се събрали заедно за да си поговорят, както правят понякога и хората. Всяка разказвала себе си, а останалите слушали и се радвали на мъдростта на сестра си. Само една седяла тихо в ъгълчето и тъжно се усмихвала.

И ето, всички притчи разказали за себе си, но единствено тя не отронила нито дума. Няколко от съседките ѝ учудено я попитали:

- Защо така мълчиш и не разказваш за себе си?

- Не ти харесва това, което чу от нас ли?

Тъжната притча отвърнала:

- Може ли първо нещо да ви попитам, мъдри мои сестри?

-Разбира се! Питай! - приканили я притчите.

- Ето, хората са ви слушали. Какво казваха след това?

- Хвалеха ни.

- Цъкаха с език/

- Радваха се.

- Клатеха глава.

- Усмихваха се.

- Казваха: "Вярно е!"

Дълго изброявали притчите, а приятелката им ги слушала. Когато споделили всички отговори, тя отново заговорила:

- Хубаво е, че са били доволни. Хубаво е, че са ви разбрали, че са оценили вашата мъдрост и истина. Но промениха ли начините, по които се държат след това? Или останаха същите, каквито бяха?

Останалите притчи отвърнали с мълчание.

- Затова съм и тъжна притча, сестри мои.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Дикембе Мутомбо (гост)
    Отговор
    1 15:48  30.10.17
    Какво проникновение! Каква инвенция!

    Сега очакваме притча за притчата за притчите!

    Давай, Събина! Ти можеш!
  • инженер по транспортна техника (гост)
    Отговор
    2 22:12  01.11.17
    Притчата е само един извод от живота, даден наготово на всеобща аудитория. Това автоматически означава, че този извод няма как да стане поведение на членовете на тази аудитория, тъй като възможностите са две- Ако приемем готов извод за свой без да го докажем с живота и съществуването си, и започнем да го прилагаме, то тогава ние ставаме нисши последователи, прилагащи папагалски чужди достижения. Този е първият начин на възприятие.Това води до обречено на провал съществувание и неспособност за следване на собствения път към себеопознаване и опознаване на околния свят, а от там и на осъзнаване на живота и правилното му възприемане и разбиране.
    При вторият случай- слушателя си казва- да хубаво е, но този извод не е мой, аз трябва сам да го преживея и проверя, и тогава да го възприема като начин на мислене и на действие. Окей, някой е стигнал до него преди мен- но това не значи, че ще отнеме моето пътуване и моят начин да преоткрия този извод. И когато това се случи, аз ще започна да живея с него.
    При тези два варианта-- притчата е еднакво непотребна, и е съвсем естествено да не послужи за нищо, освен за забавление на ума. И забележете- при третия вариант, когато я прочете някой, който вече я е открил и утвърдил като извод в живота си- ами тогава той с нея или без нея прочетена, вече я изпълнява на живо с цялото си същество.... Тогава тя също е само играчка на ума, от която нищо не се променя.... Да Събче, реално писането и четенето тук е само занимани
  • инженер по транспортна техника (гост)
    Отговор
    3 22:12  01.11.17
    Да Събче, реално писането и четенето тук е само занимание за ума, не може да промени нищо в живота, не може да доведе никого до просветление. Животът, реалният, е този, който го прави.

Напиши коментар:


Публикувай