4 141 5

8 разлики между Северния и Южния полюс

Температурите на Южния полюс са по-ниски, отколкото тези на Северния полюс

Снимка: shutterstock
Снимка: shutterstock
Милена Трачева

Двата полюса са асоциация за противоположност, тъй като се намират на две срещуположни точки върху земната сфера. Макар да са потънали в студ и лед, те имат значителни различия, някои от които не са видими на пръв поглед, а други са познати само на учените. И двете дестинации обаче, имат обща характеристика — те са може би най-негостоприемните райони на Земята, пише сайтът idi.bg.

1. Метаморфози
Арктическата област е разположена в региона на Северния полюс и включва естествен цикъл на топене, по време на който почти половината от ледените маси се топят през летните месеци, а през зимата се превръщат отново в лед. Обикновено тези маси възстановяват периодично размерите си. През зимните месеци те са с площ, равна на площта на Съединените американски щати. И все пак учените са на мнение, че леден слой с дебелина 3.5 километра, намиращ се на остров Гренландия, се разтапя толкова бързо, че има риск да изчезне до края на века. Други пък са на мнение, че Северният полюс ще остане без лед през летата за период не повече от сто години в бъдещето. От друга страна Антарктида, където се намира Южният полюс, не включва подобен цикъл и шелфът й запазва сравнително постоянни мащаби през цялата година. Ако се забелязва топене в района, той се дължи не на естествени причини, а на така популярното за този век глобално затопляне. Ако се разтопи всичкият лед на Южния континент, нивата на океаните ще се вдигне с 60 метра.

2. Дупка в озоновия слой
Учените откриват озоновата дупка през 80-те години на миналия век. Всяка година тя започва да се образува през август, достига максимални размери в края на септември и изчезва в средата на декември. Тя се образува само над Антарктида и е с размери колкото континенталните територии на Съединените американски щати. Макар някои теории да обясняват озоновата дупка с естествения цикъл на природата, а други да твърдят, че тя започва да се свива, изтъняването на озоновия слой е сериозна заплаха за човечеството. Така намалява защитата на атмосферата срещу слънчевата радиация, като на места такава липсва. Учените считат, че по-високите температури на Северния полюс не позволяват да се образуват полярни стратосферни облачни маси, които поразяват озоновия слой.

3. Студено и точка на замръзване
Макар да свързваме юг с топло време, Южният полюс е по-студен от Северния. Температурите на най-южния континент са толкова ниски, че ледът и снегът в някои части не се топят. Средните годишни показатели са —49 градуса по Целзий. В Арктика средните зимни температури са -34 градуса, значително по-високи от тези на Антарктида. През лятото пък тези показатели се покачват с няколко градуса. Най-ниската температура на Земята е измерена близо до геомагнитния Южен полюс, в станция Восток, и е -89.6 градуса. Региона на Арктика е леден шелф и това го прави по-незащитен от климатичните промени.

4. Полярни мечки и пингвини
Някога беше много актуална логическата загадка „Защо белите мечки не ядат пингвини?”. И макар доста хора все още да смятат, че двете животни имат еднакъв хабитат, всъщност те живеят на противоположни части на Земята. Тази заблуда вероятно се дължи на разпространените реклами и филми, които показват двете животни като съседи по местоживеене. Истината е обаче, че полярните мечки живеят в Арктика, а пингвините живеят в Антарктида, където нямат естествени врагове в животинския свят. Всъщност тези черно-бели същества могат да се видят и на други места в южното полукълбо. Противно на всеобщото мнение, те не живеят само в студен климат, като три вида пингвини обитават тропиците, а един живее на островите Галапагос. На Северния полюс обаче няма естествени популации на пингвини. Ако имаше, белите мечки нямаше да имат поводи да се тревожат за препитанието си. Те са най-големият сухоземен хищник и ендемично животно за Арктика, които се хранят с тюлени, морски крави и понякога с китове.

5. Природни богатства
Почти половината от останалите световни запаси на петрол се намират под ледената шапка на Арктическия кръг. Районът е основно под контрола на Русия и страната се надява да експлоатира натрупванията от хребета Ломоносов. Той се простира на повече от 1800 километра и се намира под Северния ледовит океан. Предполага се, че съдържа 10 билиона тона петрол. Съединените американски щати пък изпращат ледоразбивачи от своята страна на океана, в морето Рос, в търсене на нефт. Предполага се, че има петрол и под Антарктида, но Антарктическият договор забранява всякакви подобни експедиции в района.

6. Ничия земя
Въпреки гордите снимки на дръзки пътешественици, забили знамена в ледовете на Антарктида и на Южния полюс, континентът е единствената територия на планетата, която не принадлежи на никоя държава. Това се определя от Антарктическия договор и свързаните с него споразумения, сключени през 1959 г. и подписани от 47 държави до 2003 г. Договорът има за цел Антарктида да бъде запазена като единствения континент без постоянно население, като неутрална и демилитаризирана зона, а територията на континента може да се използва само за мирни цели, основно от научни експедиции. Северният полюс пък се намира в район, разделен между няколко държави. В границите на арктичния кръг живеят над четири милиона население, сред които немалко инуити, както в градове, така и в малки селца.

7. Лед и още лед
Най-южният континент на планетата съдържа 90% от ледените маси и 75% от запасите на прясна вода на Земята. Някои учени обмислят вариант да се отчупват огромни ледени късове и да се транспортират до сухите райони на планетата. В сравнение с това, Арктика разполага с много по-малко ледени запаси.

8. Континент и океан
Арктическият район е всъщност замръзнал океан, а Антарктида е континент с планини, долини и езера. Макар и солени и замръзнали. Континентът е заобиколен изцяло от водите на океана. На територията на Антарктида се намира и Еребус, който е най-южният активен вулкан на планетата, висок 3794 метра. Арктика пък, макар да е изградена от ледове, е предмет на политически и икономически интереси на няколко държави, сред които Съединените американски щати, Русия, Канада, Исландия, Норвегия и прочее.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Koko (гост)
    Отговор
    1 08:57  28.12.17
    Интересна статия.
  • Джентълменът русофил (гост)
    Отговор
    2 09:29  28.12.17
    Като цяло учените са заблудени хора, защото представата им за света е погрешна. НЕ СЪЩЕСТВУВА НЕЖИВА природа мили хора. Всяка част от природата е жива. Неживата природа представлява различна форма на живот - нещо което науката неможе да осъзнае. Човекът разчита единствено на човешката си логика, но логиката на природата в глобален мащаб не се препокрива с човешката. Когато човечеството осъзнае, че планетата Земя е живо същество, тогава тепърва човека, ще започне да се грижи за планетата си. Дотогава всички учени по света си остават едни заблудени невежи, които продължават да вярват, че Земята е едно мъртво парче скала, така както и предците им навремето са вярвали, че Земята е плоска?

    Коментиран от #4

  • Един друг (гост)
    Отговор
    3 11:24  28.12.17
    Пропуснали сте и още нещо - за разлика от Арктика, където вали, най-голямата пустиня на земята е Антрактида, а не Сахара, тъй като дефиницията за пустиня е в средногодишните валежи.
  • 777 (гост)
    Отговор
    4 11:40  28.12.17

    До коментар #2 от "Джентълменът русофил":

    Допускал ли си идеята, че учените могат само да имитират заблуда, за да могат по-лесно и нас да заблудят? Така както успешно го правят и с теорията за сферичната Земя.
  • Пламен (гост)
    Отговор
    5 15:58  28.12.17
    Една от малкото интересни и стойностни статии тук. Припомних си неща, които съм учил като дете по география и съм доволен !

Напиши коментар:


Публикувай