Зловеща прогноза за океаните

Океаните, които са източник на живота на Земята, могат да станат най-лошите ни врагове в световен мащаб, ако не бъде направено нищо за значително ограничаване на парниковите емисии, съобщи AFP, позовавайки се на доклад на ООН. Рибните запаси могат да намалеят, щетите от циклоните да се увеличат и 280 милиона души да бъдат прокудени от земите си заради покачване на морското равнище.

Това твърдят специалистите от Междуправителствената експертна група за климатичните промени в специалния доклад за океаните и криосферата - тази част от земната система, която съдържа замръзнала вода под някаква форма (снежна покривка, ледници, полярни шапки, замръзнала земя).

Според доклада за океаните и криосферата, заради покачването на морското ниво 280 милиона души може да се наложи да напуснат местата, където живеят. И това е в оптимистичния сценарий, при който затоплянето ще бъде ограничено до 2 градуса Целзий в сравнение с доиндустриалните температури.

От 30% до 99% от вечната замръзналост - земята и скалите, които са заледени през цялата година, ще се разтопи до 2100 г., ако изпускането на парникови газове продължи със сегашния темп. Само в Северното полукълбо пермафростът така ще освободи "въглеродна бомба" от въглероден двуокис и метан и ще засили затоплянето.

Явленията, които вече са в ход, като спадане на кислорода в морската вода и покачване на температурата, могат да намалят трайно рибните запаси, с които се изхранват много хора. Щетите от наводненията могат да се увеличат 100, ако не и 1000 пъти до 2100 г.

От топенето на ледовете ще се получи голямо количество сладка вода, но след това тя ще намалее много. Това ще засегне милиарди хора. Ако температурите се увеличат с 2 градуса Целзий до 2100 г., това ще предизвика рязко покачване на морското ниво.

Пет богати страни обещаха нов финансов принос в размер на почти 6 милиарда долара за подкрепяния от ООН Зелен климатичен фонд, който подпомага бедните страни в борбата им с климатичните промени, съобщава на свой ред Reuters.

Обещанията за дарения бяха направени в навечерието на планираната за края на октомври донорска конференция. По-късно тази седмица ще бъде определена точната дата и мястото на този форум. На първа донорска инициатива през 2014 г.

Зеленият климатичен фонд получи обещания за над 10 милиарда долара. Но американският президент Доналд Тръмп, който е скептичен по въпроса за климатичните промени, отказа да плати две трети от 3-те милиарда долара, обещани от предшественика му Барак Обама. Средствата в хазната на фонда намаляха и заради колебания във валутния курс.

На срещата на върха на Г-7 в Биариц Великобритания, Франция и Канада обещаха нова финансова подкрепа за фонда, подпомагащ развиващите се страни да се ориентират към чисти енергии и да се справят с покачването на нивото на океаните и с екстремните метеорологични феномени. Германия и Норвегия обещаха още през 2018 г., че ще удвоят първоначалната си вноска. Така богатите страни, които обещаха средства, станаха общо пет, а обещаните от тях средства възлязоха на почти 6 милиарда долара. Зеленият климатичен фонд е отпуснал досега над 5,2 милиарда долара за 111 климатични проекта в 99 страни.

Очаква се някои страни да обявят нови дарения за фонда на срещата на върха за климата в Ню Йорк на 23 септември. Всички погледи са обърнати към Япония, която сега е най-големият донор на фонда. Китай също може да обмисли да вложи за първи път пари във фонда, смятат анализатори. САЩ също могат да се върнат към донорските дейности за фонда, ако догодина след президентските избори политическият пейзаж там се промени, посочват експерти.