Наша репортерка се завърна от Занзибар и разказа

Занзибар се превърна в топ дестинация по време на ковид пандемията. Причината – никакви ограничителни мерки и без изискване за PCR тест при пристигане на острова. Репортерът на Bulgaria ON AIR Даяна Георгиева споделя от първо лице разказите на местните за острова и страхуват ли се те от COVID-19.

Президентът на Танзания Магуфули беше един от най-големите скептици по отношение на COVID-19 и лично оспори първите положителни резултати в страната през март 2020 г. Малко по-късно призна ,че са победили коронавируса и спряха да предоставят данни за заразените и починалите пред Световната здравна организация.

Ограничителни мерки не се въведоха и така хиляди туристи от цял свят, в това число и българи, избраха да почиват на Занзибар."Имаме по 8 големи самолета на ден, които кацат тук. Във всеки самолет има по 300 души. Представете си колко хора идват в Занзибар. Ние сме щастливи от това", споделя екскурзоводът Николас.

Той упражнява професията на острова повече от 9 години. Казва, че туристите сами виждат - на Занзибар няма коронавирус и хората са спокойни.

"Коронавирусът е световно бедствие. Когато говорим за Занзибар, и за Танзания като цяло, ние не бяхме толкова засегнати като другите страни, не въведохме и локдаун, имахме много малко случаи. Бързо приключихме с този проблем и затова хората започнаха да идват тук", добави той. По думите му хората слушат и четат много за коронавируса, но когато отидат в Занзибар виждат, че всичко е наред.

"Някои носят маски, но не е задължително. Местните си работят както обикновено. Училищата са отворени, всичко е отворено. Щастливи сме. Нямаме никакви притеснения от коронавируса. Молим се, молим се и за другите нации тази пандемия да приключи", каза още Николас.

Патрик е от Танзания, но през туристическия сезон идва в Занзибар, за да продава сувенири.

"Няма коронавирус тук. Президентът не почина от него, той имаше болно сърце. Самите доктори в Дар ес Салам казаха, че не е болен от коронавирус. Почина от сърдечно заболяване", заяви Патрик. В Танзания е обявен 14-дневен траур заради смъртта на президента Магуфули. А източноафриканската държава се сдоби за първи път в историята с жена президент.

Под силното слънце и 200 години преди Ковид-19 обаче полуавтономната част на Танзания е била център за търговия с роби. Те са били затваряни в малки килии под земята, преди да бъдат продадени. Вериги прикрепени към каменни стени все още могат да се видят в старата част на Занзибар – Каменния град. Според учените 75 на сто от робите са умирали още преди да стигнат до пазара.

Освен роби, по местните пазари се срещали още две неща – слонова кост и подправки. Когато търговията с роби е прекратена през 1909 г., търговията с подправки продължава да процъфтява, което носи на Занзибар името – Островът на подправките. През 19 век 90% от карамфила в света е идвал от Занзибар. А плантациите на острова сега са и част от обиколките на туристите. В една от тях ни развежда Халфа.

"В Занзибар имаме силна куркума, силен джинджифил и силен пипер, които не могат да се сравнят с някои други по света", споделя той.

А кардамонът – принцът на подправките, както го наричат местните, освен че помага за храносмилането, подобрява и вкуса на ястията." Ако искате да усетите истинския вкус на храната или кафето сложете кардамон. Той подсилва вкуса", добави Халфа.

Халфа ни представя и друго интересно растение с местното название фу-фу. То стимулира секрецията на тялото и освен това се използва като отрова за плъхове.

То е кралят на дърветата. Семената му предизвикват огромна жажда. Когато плъховете го изядат умират от обезводняване. В случай , че намерят вода, умират от препиване", разказва още той.

Местните пък дъвчат листата от карамфил, за да избелят зъбите си.

Така наречения Затворнически остров, който е дом на 200-годишни костенурки с тегло до 250 кг., е друга забележителност посещаван от туристите. В резервата Йозани пък могат да се видят различни ендемични видове маймуни и мангови гори.

Ако сте готови да се влюбите в острова заради красивите плажове и кристалната тюркоазена вода, трябва да бъдете готови да станете свидетели и на другото лице на Занзибар, разкриваща бедността на населението, мизерията, малки къщи с ламаринени покриви, обградени от бананови дървета и кокосови палми. И деца, изминаващи километри пеша, за да стигнат до училище без прозорци и врати. Хората все пак са усмихнати. А всеки един от тях се надява да срещне турист, за да получи мечтания долар. Всичко това показва истинската Африка, извън туристическата обиколка.