Милена Нейкова: Няма нелечима болест

Няма нелечима болест, има нелечимо болен – този, който не иска да се промени. Това заяви в интервю за Факти.бг Милена Нейкова, която е ученичка на прочутата Лидия Ковачева. Всичко е много старо – познанието е в нас, но ние трябва да си спомним, че го имаме, че имаме силата, че имаме свободата да избираме, смята тя.

Какво препоръчвате за забързаното ежедневие на съвременния човек?

Майката природа е сготвила абсолютно всичко. Забързаният човек просто няма защо да разваля това, което тя е направила и не губи никакво време. Той просто си взима от това, което тя вече е сготвила за нас. Нито го вари, нито го пече, нито го убива, нито се занимава да разваля природната хармония... Той просто отива, взима си нещата, които са храната, която е приготвена за човека – ябълката, банана, салатите, тревата – всичко това е много просто.

Аз имам 25 минути максимум на ден в кухнята да си измия плодовете, зеленчуците, да ги нарежа и т.н. Не губя никакво време. Просто в природата няма разхищение на нищо. Обърканият човек е този, който разхищава.

Но ето например, когато излезем от офиса в обедна почивка, не можем да намерим природни храни.

Разбира се, можем да сложим съвсем спокойно в чантата си 2 банана, една ябълка, един сандвич да си направим с пълнозърнест хляб. Да сложим малко зехтинче, със шарена сол да го поръсим, да сложим 2 марулеви листа вътре, кълнове, които да сме си направили отпреди това. Има много и най-различни варианти, с много малко време. Лидия Ковачева дори нямаше печка в кухнята си.

Каква диря остави във Вас Лидия Ковачева?

Знаете ли, аз бях инвалид. Имах много тежко заболяване наричано от ортодоксалното лечение – бъбречна недостатъчност. Нещо, което не се лекува, според лекарите. 23 години бях просяк за здраве. Вярвах, че здравето се купува от аптеката с пари и че аз не съм отговорна за своето здраве. И вярвах на другите, че са по-умни от мен и че могат да ме лекуват.

И когато стигнах, според официалната медицина, до дъното на пропастта, т.е., трябваше да направя или хемодиализа, или да си купя с парички от някой беден индиец едно бъбрече. Добре, че нямах тези пари.

Другото, което ми оставаше, за да поживея още няколко години един грозен живот – ден през ден да ходя на хемодиализа и някой друг да ми чисти кръвта.

Научих обаче за Лидия Ковачева, подписах документи в болницата, че отказвам официалната медицина и  отидох при нея. Оттогава досега са минали 30 години и аз нямам бъбречна недостатъчност. Просто излекувах живота си. И затова съм благодарна на тази „светулка” – както аз я наричам. Защото има светещи хора, има и хора на мрака. Тя беше от светещите хора и затова просто събираме хората и искаме да кажем едно „Благодаря“, нещо повече – да си спомним за Лидия. ( На 23 май, четвъртък, от 18.30 ч. в читалище "Проф. Андрей Стоянов" в София Милена Нейкова организира среща - разговор: „С Лидия Ковачева в природното училище“).

Буквално дължите живота си на Лидия Ковачева?

Да, дължа живота си на Лидия. На промяната, която извърши в мен. Аз съм филолог по образование, бях преподавател по български език и литература дълги години в софийски училища, последно в ЦСКА, в спортното училище и когато се излекувах, тясно ми се видя в училището и реших, че трябва да приключа с това си „аз – филолог” и да извадя една друга черта в себе си – да покажа на хората, да разкажа как аз съм се излекувала. Защото Лидия  казваше: „Видиш ли добро, Миленче, разкажи го".

Какво представлява всъщност системата на Лидия Ковачева? Има множество спорове, особено в интернет. Мнозина смятат, че е просто диета и се оплакват, че не отслабват, други казват, че е лечение...

Това изобщо не е диета за отслабване. Това е начин на мислене, това е жизнена философия, това е отношение към себе си. Това е път за само събудените хора, не е за всяка уста лъжица. За хората, които не вярват на себе си, не се познават, които не познават силата в себе си, това е нещо опасно. Защото те ще го приемат като диета, като метод за отслабване. Затова не е за всички, разбира се. Защото тези които не могат да го разберат, ще го отрекат. Това е само за хората, които умеят да бъдат лекари на самите себе си и да са в контрол.

Първият курс по лечебно гладуване на моята внучка, която в момента е на 11 години, беше когато тя беше на 8 месеца. Не защото детето беше дебело и трябваше да направим лечебен глад, за да отслабне, а защото имаше заболяване, имаше проблем. Плътта беше болна. Тогава чичо доктор беше казал на моята дъщеря, че тя трябва да пие антибиотици (гръцка дума - „срещу живота – анти био – срещу живота, точно така се превежда). Обаче бабата каза "не" и така детенцето за 10 дена със сок от череши си преодоля заболяването. Така че, това определено не е диета за отслабване.

Толкова много ли се е откъснал съвременния човек от природата, че трябва постоянно да му се напомня?

Страшно много сме се откъснали и това е световен проблем. Води се политика на затъпяване на хората и на забрава. Като че ли всички трябва да потънат в забрава, защото едни прости овце, които нищо не разбират за себе си, лесно се управляват от овчарите. Нали разбирате? Колкото си по-тъп и глупав, толкова си по-лесна плячка в ръцете на управляващите. А какво ще стане с овчарите, ако всичките агнета излязат от стадото, както направих аз. Аз излязох, въпреки мнението, че не се лекува бъбречна недостатъчност. Е, нали всичките тези, които са на хемодиализа, са потенциални клиенти на всичките тези фирми, които произвеждат лекарства. Какво ще стане, ако всеки се осъзнае? Така че, това е цяла политика. Не е само проблем в България. Аз не живея в България, аз живея извън България от много години. Пътувам по света и виждам как се случват всичките тези неща.

А как може да се преодолее подобна политика? С политически действия, с революция? Или хората трябва индивидуално да се справят?

Ами всеки се спасява самичък тук (смее се). Както аз съм се спасила с просветна дейност. Както Васил Левски е правил тайни комитети на времето. Нищо не се е променило оттогава. Просто Лидия ми предаде щафетата на мене и аз съм длъжна да я предам на хората чрез книгите си.

Препоръчвате образование?

Да, да. В килийни училища така както навремето, скрити-покрито, тайно и полека. Защото ние не сме угодни на тези фирми за раковите заболявания, тъй като и ракът се лекува и всички останали неща. Просто няма нелечима болест, има нелечимо болен – болен мозък, болно самочувствие, болен човек. Това е моето мнение. Всеки трябва сам да търси. Сега има и повече начини. На времето когато аз се лекувах при Лидия, през 1984-та – 1985-та година, нямаше тези неща, които ги има сега.

Трябва да приемем новият начин, който е старият начин, защото всичко е в нас. Няма нито една нова капка дъжд паднала от небето от сътворяването на света. Всичко е много старо – познанието е в нас, но ние трябва да си спомним, че го имаме, че имаме силата, че имаме свободата да избираме.