Червени линии: Криминален психолог обясни защо има престъпления, които престъпниците никога не биха извършили

Хората, които изкъсо следяха неотдавнашния съдебен процес срещу адвоката от Южна Каролина Алекс Мърдау за двойно убийство чуха подсъдимия да заявява, че никога не би наранил жена си или сина си. Всъщност това бяха последните му думи към съдията, който го осъди на две доживотни присъди, предава psychologytoday.com/

Случаят на Мърдоу се прочу след като Netflix направи документална поредица, проследяваща престъпленията му. Лимитираният сериал придоби огромна популярност сред живо интересуващите се от истински престъпления.

В един от моментите на съдебния процес вниманието бе насочено към финансовите дела на Мърдау. Той измамил клиенти и колеги с милиони долари. Въпреки че измамил уязвимите си клиенти и измамил изтънчените си колеги, той нямал репутация на насилник.

И тук възниква въпросът: дали престъпниците си поставят някакви граници за престъпленията, които дори не биха обмислили, а още по-малко извършили?

Въпросът коментира експертът по криминално поведение д-р Стантън Сеймнау.

"Всеки, който събаря възрастна жена и ѝ краде чантата, е нищожество", заявява тийнейджър, който е клиент на психолога. Той изрази възмущението си от идеята, че би могъл да извърши такова престъпление. Въпреки че не беше извършил това конкретно престъпление, той се беше доближил до него, като беше ровил в портмонета, оставени без надзор. Тези престъпления са били приемливи, защото той не е нападал жертвата.

Един затворник, когото веднъж оценявах, разказва експертът, твърдеше, че никога не би нападнал сексуално дете и че всеки, който го направи, трябва да получи смъртно наказание. Той обясни изнасилването си на непълнолетно момиче с това, че тя изглеждала много по-възрастна, отколкото била. Според неговия начин на мислене той все още се придържал към принципите си, че никога няма да се забърква с деца.

Луис, друг мой клиент, настояваше, че никога не би наранил майка си, която описваше като светица, гласи друг пример на д-р Сеймнау. Тя била тази, която му дала място за живеене, смятала го за добър човек, спасявала го от неприятности и му прощавала отново и отново за простъпките му. Той забравяше, че майка му постоянно се тревожи за неговата безопасност: къде е, с кого е и дали няма да бъде арестуван отново. Отново и отново Луис обещаваше да се справя по-добре и да се пази от неприятности. Идеята му да не вреди на майка си беше да я предпазва от другите. Луис обаче не се придържал и към това. Често той ѝ се ядосвал, заплашвал я и я блъскал. Той изпаднал в ярост, когато един психолог посочил, че я наранява почти всеки ден от живота ѝ.

Престъпниците се хвалят, че остават верни на партньорите си и спазват "уличния кодекс" да не доносничат. Въпреки това, ако цената е подходяща, те ще издадат свой приятел и ще се възползват от него. При такива обстоятелства "кодексът на улицата" остава настрана.

Червената линия изчезва.

Като се хвалят с престъпления, за които дори не биха помислили, престъпниците изграждат мнението на другите за тях и затвърждават собственото си добро мнение за себе си. Възможно е обаче обстоятелствата да са такива, че те да оставят настрана своята "червена линия". В тези моменти те притежават невероятната способност да размият представите си за добро и зло.

Въпреки че признава за финансови престъпления, Алекс Мърдау многократно посочва, че неговата "червена линия" е да навреди на хората, които най-много обича. Той категорично отрича да е убил съпругата и сина си. Съдебните заседатели обаче не му се доверяват. Тъй като не искал съпругата и синът му да научат за конкретни финансови престъпления, които щели да излязат наяве, той застрелял и двамата. (Доказателствата разкриват, че той е бил в имота си точно по времето, когато те са били убити). Така те нямало вече да му създават проблеми.

Престъпниците наистина установяват свои собствени "червени линии" по отношение на престъпленията, които извършват. Но тези граници се променят в зависимост от обстоятелствата и не са ефективно възпиращо средство. Всички "червени линии", които престъпниците поставят, са временни. Това, което е забранено, може да се промени в зависимост от капризите, възможностите и цялостното търсене на вълнение от страна на престъпника, заключава специалистът, работил с достатъчно престъпници.