Слънцето състарява кожата

Стареенето на кожата е резултат от протичането на множество вътрешни и външни процеси. Промените, възникващи в резултат на генетичните заложби - вътрешно, хронологично стареене, се припокриват с проявите на стареене, предизвикани от условията на околната среда - външно стареене. Най-вредният външен фактор за здравето на кожата, е ултравиолетовото - UV лъчение. Последното се състои от три компонента: UVA лъчи - с дължина на вълната λ = 320−400 nm, UVB лъчи - λ = 280−320 nm и UVC лъчи - λ = 100−280 nm. UVC лъчите, за разлика от UVA и UVB, се абсорбират почти напълно от озоновия слой. UVA и UVB лъчите достигат до земната повърхност в достатъчни количества, за да могат да предизвикат увреждане на структурите на кожата.

Въпреки това, отрицателното въздействие на слънчевата светлина се наблюдава и при излагане на кожата на инфрачервено лъчение - IR, с дължина на вълната λ = 760 nm−1 mm. Тези лъчи проникват в по-дълбоките слоеве на кожата, отколкото останалото оптично лъчение. Установено е, че дори 17% от падащата инфрачервена светлина може директно да проникне в подкожната тъкан. Инфрачервените лъчи се абсорбират от тъканните хромофори, каквато е водата, която е естествена част от структурата на кожата. Там те се превръщат в топлина, с което се осигурява загряване на подкожните тъкани. След това топлината се прехвърля в по-дълбоките слоеве и може да предизвика изгаряния на кожата и роговицата.

Какви вреди настъпват в кожата под действие на UV лъчите?

Кожата е важна част от вродената имунна система и тя притежава различни молекулярни механизми, които я предпазват от вредните влияния при излагане на UV лъчи. Първата от тях е слоестата структура на епидермиса, която осигурява първата линия на защита срещу вредни външни агенти. Освен това, кожата съдържа и имунни клетки, каквито са Лангерхансовите клетки и Т-лимфоцитите. Друга линия на защита на кожата са меланоцитите. Меланинът, пигмент, синтезиран от тези клетки, възпрепятства проникването на UV радиация в слоевете на епидермиса, като я абсорбира. Освен това, за поддържане на хомеостазата, UV-индуцираното увреждане на ДНК.

Ултравиолетовите лъчи увеличават риска от дългосрочни увреждания на кожата, каквито са фотостареенето, фотоимуносупресията и фотоканцерогенезата. UVA лъчите имат отрицателен ефект върху епидермалните кератиноцити и дермалните фибробласти и предизвикват дългосрочни промени. От друга страна, промените, които настъпват под действие на UVB лъчите, са видими главно в епидермиса, но достигат и до горната част на дермата. Вредните ефекти от излагането на ултравиолетови лъчи включват главно слънчево изгаряне, фотодерматози, хиперпигментация, фотостареене на кожата, поява на предракови лезии и развитие на рак.

Стареещите клетки секретират множество медиатори - цитокини, хемокини, растежни фактори и матрични металопротеинази, пише puls.bg. Образуването на премутагенни фотопродукти зависи от вида и количеството УВ лъчи. Увреждането на ДНК е едно от най-сериозните последствия от прекомерното излагане на кожата на ултравиолетови лъчи и е пряко свързано с туморните процеси в кожата и фотостареенето. Излагането на UVA лъчи причинява директно увреждане на кожните клетки чрез възпалителна реакция и индиректно чрез предизвикване на оксидативен стрес. При излагане на UVB лъчи в кератиноцитите също се предизвиква възпалителен отговор.