Мюсюлманите посрещат Рамазан Байрам

Тази година от 10 до 12 април последователите на исляма посрещат един от най-големите си празници Рамазан Байрам. Другият много важен мюсюлмански празник – Курбан Байрам – отстои на 70 дни спрямо Рамазан Байрам в мюсюлманския духовен календар.

Близо 11% от населението в България, или около 639 хил. души определят себе си като мюсюлмани по данни от преброяването през 2021 г. Като само турското население е 508 378 души. Най-голяма част от населението с мюсюлманско вероизповедание живее в Североизточна България и Родопите. Освен българските турци, то включва още българи (помаци) и роми, като известна част от мюсюлманите в България са български граждани, имигрирали от арабски страни, като Афганистан и Иран. Повечето български мюсюлмани са сунити – формата на ислям, официално поддържана от Османската империя, управлявала страната в продължение на пет века, пише bnr.bg.

"Сега, на 10 април с Рамазан Байрам идва кулминационният момент или финалът на един по-продължителен маратон от подготовка за всички вярващи" – обяснява Ведат Ахмед, председател на Висшия мюсюлмански съвет.

"Хората започват да се готвят за празника три месеца преди него – трите свещени месеца се наричат Реджеп, Шабан и Рамазан, а през месец Рамазан има определени изисквания към мюсюлманите, като това да говеят в този месец. Това е сред най-съществените задължения на мюсюлманите, определя се като служение на Бога. Когато се повелява говеенето през месец Рамазан, се посочва, че това е било задължение и на предишните народи и с това се цели мюсюлманинът, говеещият, да бъде добър човек, да е състрадателен, да бъде духовно извисен. Затова основното, което се свързва с месеца Рамазан е говеенето. Затова този месец има специално място в ислямския календар, поставя началото на ислямската религия, основополагащ е в ислямската история и това го прави много важен за мюсюлманите."

Друга особеност на месеца, който предшества Рамазан Байрам е, че мюсюлманите отдават много голямо значение на добротворството. "Извършват се дела за подпомагане на мюсюлманското образование, за подпомагане на бедните и сираците. Дарява се милостиня за различни благотворителни цели" – обяснява Ведат Ахмед.

"За всеки е важно да извърши нещо добро – дали чрез нахранване на нуждаещи се, или пък чрез гощаване на близки, приятели на т.нар. софри – "Ифтар". Точно това е целта на говеенето през месец Рамазан – човек да бъде съпричастен с проблемите на обществото. Изпитвайки духовността вътре в себе си, той да прояви действия и деяния, които да бъдат лек за проблемите на обществото. И в резултат на това се стига до Рамазан Байрам. Този, който е изпълнил съответните повели през месец Рамазан, той има пълно правото да чества Рамазан Байрам. Естествено и тези, които не са изпълнили всичко, и те отбелязват празника. Всички мюсюлмани, без изключение, се приобщават към Рамазан Байрам."

А подготовката за самия празник също е продължителна. Особено в предшестващите го десетина дни, в които се намира и свещената нощ Кадир – една от най-важните нощи в мюсюлманската религия, в която се твърди, че Коранът е бил разкрит на пророка Мохамед от архангел Гавраил (тази година беше на 5 април). Свещената нощ е по-превъзходна и от 1000 месеца, според знаменията на Корана. "Затова в тези дни е кулминацията на месец Рамазан преди Байрама. В същото време човек увеличава своите добри деяния, набляга повече на духовното си усъвършенстване. Човек получава светлината и спокойствието в душата си" – пояснява още Ведат Ахмед.

"Обикновено подготовката започва една седмица преди Байрама, жените изчистват цялата къща, изпират се завесите, поставят се нови покривки, за да "грейне" къщата, защото ще идват гости и ще се събира семейството. Наскоро правих интервю с наша слушателка от с. Климент, Шуменско. Тя беше отишла в с. Белоградец, за да направят юфка или т.нар. кори и да подготвят 30 тави с баница за Байрама. Задължително е първо да се започне с баклавата, защото тя не става за един ден. В моето детство жените от едната махала се събираха в една от къщите и една от тях носи яйцата, друга носи млякото, трета – брашното. Събират се обикновено в къщата на майсторката, която прави най-хубавите баклави. А баниците, те са готови още преди баклавата. Баницата е същата, която се прави за сватби, тя се пече от двете страни и се прави с много сирене. След като се изпече, тя се обръща върху голям метален капак, за да може да се пече и на обратната страна. Прави се по-трудно, затова е само за специални поводи. На този ден софрата трябва да е отрупана с много ястия, а се посрещат и много гости."