Виртуалните "газови войни" и тревогите на България

Започналата преди година открита руска агресия срещу Украйна може да промени картата на енергийните потоци в Черноморския басейн и да доведе до преразпределяне на ключовите играчи на пазарите за природен газ в Централна, Южна и Югоизточна Европа. В ход е гигантска виртуална игра за трасетата на бъдещите газопроводи между доставчиците на синьо гориво от Русия и конкурентите им в Каспийския басейн.

Обявената от руския президент Путин трансформация на проекта "Южен поток" в "Турски поток" засилва опасенията на страни като Азeрбайджан, че Москва се готви да залее европейския пазар с огромни количества газ и така да направи експорта на своите конкуренти трудно осъществим и губещ. Предложението на българския премиер Бойко Борисов и азeрбайджанския президент Алиев за възкресяване на отхвърления преди 2 години проект за газопровод "Набуко" през България към Централна Европа издава тревогите на Баку и София, че ще бъдат пренебрегнати, ако се осъществят руско-турските планове за инвазия на европейския газов пазар.

Иде ли краят на газовите монополисти?

Финансистът Илиян Василев, бивш български посланик в Москва, твърди, че суматохата около виртуалните трасета за газопроводи през турска територия към Европа до голяма степен се дължи на настъпилите дълбоки промени в световната търговия с природен газ.

"Нарастващ проблем за Газпром е тенденцията към преминаване от дългосрочни договори с нефтено-индексирани цени, където Газпром доминира, към краткосрочни (спотови) договори, които водят до съществено намаление на поддържаните от монопола дългосрочни ценови равнища. Налице е също конвергенция между отделните сегменти на газовия пазар в Европа. Промяната на търговския модел неминуемо води до засилване на ролята на терминали за втечнен природен газ по крайбрежията на Гърция, Турция, Хърватия, Полша и Прибалтика. Отделните части на глобалния газов пазар също се синхронизират благодарение на мобилния втечнен природен газ, който ще измества тръбопроводния газ. В периода до 2020 г. на глобалния пазар ще се излеят огромни количества втечнен газ - от порядъка на 250-300 млн. тона годишно", посочва Василев.

Икономистът Красен Станчев пък смята, че анонсираните от Газпром и конкурентите му проектни трасета на газови потоци под Черно море и през Турция са все още в сферата на индустриалната и геополитическата фантастика. "Възможностите на Газпром за нови инвестиции вече са осезаемо намалели. Азербайджан пък няма основания за тревоги, че плановете му за експорт на газ за Европа ще бъдат осуетени от една по-агресивна руска политика. Страната е сред най-перспективните производители на природен газ в света. Ако страната запази добива на газ при сегашните му обеми, то находищата под Каспийско море ще могат да се използват още поне 140 години", посочва Станчев.

А според Илиян Василев, наддаването за новите газови трасета през Балканите не е нищо друго освен виртуална геополитическа игра. "Никой не прави реални ходове, а играе позиционно с идеята, че другия ще трепне пръв и ще направи грешния избор. Русия залага във виртуалната битка за "Южен поток" (вече под името "Турски поток") и продължението му през Гърция към водещия до Италия трансадриатически газопровод, който трябва да е готов през 2019 година. Последният се ползва с дерогация (изключване) от Третия енергиен пакет та ЕС, която му бе дадена именно, за да осигури път за неруски алтернативни доставки към Южна Европа", припомня Василев.

Българските тревоги

Красен Станчев припомня, че десетгодишното "газово" сътрудничество между Азербайджан и България досега е било единствено под формата на срещи на правителствено-икономически делегации на двете страни, приключващи с дежурния кьорфишек, че България била закупила или щяла да закупи поредните милиард кубически метра каспийски газ. Но това са само митове, а идеята на премиера Борисов за газов хъб край Варна е пореден изблик на екстензивно мислене в българската енергетика, смята икономистът. "В този болен отрасъл на икономиката на България постоянно витаят някакви грандомански проекти вместо да се правят разумни неща, като например да се поддържа енергийната инфраструктура, да се дава предимство на местните енергийни ресурси, в това число и добива на шистов газ, а също и да се нормализира ценообразуването в сектора. Вместо това се скача от безумни проекти като "Цанков камък" към още по-безумни или обречени такива като "Белене" и "Южен поток". Данъкоплатците ги финансират, а после плащат неустойките и кражбите след техния крах. И започва нов цикъл на търсене на идея за вавилонско начинание, какъвто е и случаят с българския газов хъб", недоумява Станчев.

Илиян Василев пък посочва, че Москва цели максимално да увеличи психологическия натиск и върху европейските страни (и особено върху България) с виртуалните си схеми за заобикаляне на трасета - през Гърция и северно разклонение през Македония за Сърбия и Унгария. Отговорът на Азербайджан е връщането му към проекта "Набуко" или по-скоро за транзит на азерския газ през България. "Икономическата логика е именно азерският газ да потече на север през България, защото увеличение на реалните потребности от неруски газ за индустрията и бита в Централна и Източна Европа има преди всичко в страните по трасето на "Набуко" - от порядъка на 15-20 милиарда куб.м. годишно, без да се отчита украинският пазар. В това отношение трансадриатическият газопровод към Италия е по-малко състоятелен", твърди Василев. Той уточнява, че не е нужно да се чака реализацията на големия "Набуко-Запад", за да се осъществят междинни и по-евтини варианти като мини или миди-Набуко - например да се работи за интегрирането на съществуващите газопреносни системи, изграждането на липсващите интерконектори и разширяването на съществуващите газохранилища в България и съседните ѝ държави, уточнява Василев.

От "газово оръжие" - в бумеранг?

Василев припомня, че се очаква решението по антитръстовото разследване на ЕК срещу Газпром и е възможно това още повече да ограничи полето за виртуални игри и противопоставяне от едни страни-членки на други. "Идеята, че Газпром ще може самостоятелно да финансира и реализира заобикаляща България инфраструктура през Западните Балкани, е поредната утопия, в която желаното се приема за действителност. Новите проекти за пренос на газ към Европа от Изток с голяма вероятност ще се отворят и за руски газ, но ако балансираното му присъствие в тях не е регулирано, те ще са обречени. Колкото повече Кремъл злоупотребява с руския газ като политически инструмент, толкова повече неговата роля и значение за Европа ще намаляват. Използваният от Кремъл като "бухалка" руски природен газ нанася огромни щети най-вече на монополиста Газпром - спадаща капитализация и очаквани още по-големи загуби заради по-слабите продажби и свиването на пазарните дялове", уточнява Василев.

Той е уверен, че сам по себе си руският газ не е проблем, а само фактор с прекомерно висок политически риск. Което пък принуждава страните от Централна и Източна Европа форсирано да диверсифицират източниците си, понякога дори и с цената на по-големи краткосрочни разходи - като един вид застраховка срещу бъдещи злоупотреби на Кремъл с монополното си положение, казва експертът.

Задачите пред София

България не е и няма да бъде голям потребител, независимо, че през следващите 15 години страната може да увеличи двойно потреблението си на природен газ. "Ако успеем да насърчим потреблението и инвестициите в проучване и добив, ако реализираме всички интерконектори, и то с достатъчен капацитет, ако разширим възможностите за газосъхранение на територията на страната и предложим конкурентен транзит през нея (с много входни и изходящи точки), то тогава действията на Газпром няма да имат такова отражение върху България", уверява Илиян Василиев.