479 0

Седмина срещу Фийон

Снимка: БТА/АР
Снимка: БТА/АР
Deutsche Welle

Крайно непопулярният Франсоа Оланд си отива, а френската левица се раздира от конфликти между крайното ляво и умереното дясно. Измежду шестима мъже и една жена социалистите ще избират своя кандидат-президент.

След като консерваторите номинираха Франсоа Фийон като кандидат за президентския пост, вниманието на френската общественост се насочи към първичните избори на социалистите. Сред кандидатите има познати лица като бившия премиер Манюел Валс и бившия министър на икономиката Арно Монтбур, но и някои по-неизвестни фигури.

Манюел Валс - умереният фаворит

Бившият премиер все още е смятан за фаворит в надпреварата. Манюел Валс беше премиер от 2014 до 2016, а преди това - министър на образованието. Той владее няколко чужди езика и минава за представител на дясното крило в Социалистическата партия. Застъпва се за по-либерална икономическа и социална политика, за по-голяма свобода на предприемачите, за ограничаване на миграцията и за забраната на бурката на обществени места. Валс беше един от близките довереници на президента Франсоа Оланд. Но докато популярността на Оланд постоянно намалява, анкетите прогнозират, че Валс може да спечели около 40 процента от гласовете на първичните избори.

Арно Монтбур - любимецът на лявото крило

Арно Монтбур е един от най-известните политици от лявото крило на Социалистическата партия. През 2014 година бившият министър на икономиката загуби поста си, защото открито разкритикува промяната в курса на Оланд към по-либерална икономическа политика. Монтбур нарича себе си "френският Бърни Сандърс". Застъпва се за силна социална държава и икономически протекционизъм, противник е на строгата политика на икономии. Наблюдателите смятат, че не е изключено Монтбур да изпревари Валс на балотажа на първичните избори.

Беноа Амон - критикът на Меркел

Беноа Амон се нарежда на трета позиция според предварителните прогнози. 49-годишният Амон е от лявото крило на Социалистическата партия и също като Монтбур е остър критик на президента Франсоа Оланд. В знак на протест срещу неговата политика той подаде оставка от поста министър на образованието през 2014 година. Беноа Амон е изявен критик на френската и европейската политика на икономии. Той обвини германската канцлерка Ангела Меркел, че е навредила на икономиката на някои европейски страни като Гърция и Франция с твърдата си линия за фискални икономии.

Венсан Пейон - философът

Четвъртият кандидат на Социалистическата партия се нарежда и на четвърто място в допитванията. Бившият министър на образованието Венсан Пейон сам се е обявил за "кандидат на единството" – може би, защото не е крайно ляв като Амон и Монтбур, нито пък е „приятел на бизнеса” като Манюел Валс. Бившият професор и доктор на философските науки е депутат в Европейския парламент.

Силвия Пинел - радикалистката, която не е радикална

Председателката на Лявата радикална партия (ЛРП)
е най-младата кандидатка и единствената жена в надпреварата за номинацията. Нейната партия се застъпва на умерен ляв политически курс. От десетилетия насам малката партия си сътрудничи тясно със Социалистическата партия на Франция. При Оланд Силвия Пинел беше министър на жилищното строителство, търговията и туризма. Още през 2007 година тя беше избрана за член на френското Национално събрание. Експертите смятат за малко вероятно един от тримата кандидати от малките партии да спечели номинацията. Но Силвия Пинел води в прогнозите пред другите двама кандидати от малки партии - Франсоа Рюжи и Жан-Люк Бенамиас.

Франсоа Рюжи - „Екологичният кандидат”

През 2016 представителят на Екологичната партия /ЕП/ напусна фракцията на зелените в парламента, за да подкрепи с още петима свои колеги правителството на Франсоа Оланд. Последните анкети му отреждат не повече от два процента от гласовете.

Жан-Люк Бенамиас - умереният аутсайдер

Основателят на умерената лява партия "Демократичен фронт" /ДФ/ засега е последен. Според прогнозите, той може да спечели едва около един процент от гласовете. Със своите 62 години, бившият депутат в Европейския парламент Бенамиас е и най-възрастният кандидат за номинацията. Експертите очакват, че никой от седмината кандидати няма да спечели абсолютно мнозинство на първия тур от първичните избори на 22 януари. В такъв случай на 29 януари ще се проведе балотаж между двамата кандидати, спечелили най-много гласове.

Почти без шансове на президентските избори?

Независимо от това кой ще спечели предварителните избори, социалистите отиват отслабени на президентски избори. Популярността на президента-социалист Франсоа Оланд е много ниска. Анкетите показват, че неговата Социалистическа партия е загубила голяма част от доверието на французите. На всичкото отгоре гласовете на левите сили ще бъдат крайно разединени и поради това, че има още двама известни политици от левия спектър, които ще се явят на президентските избори независимо от Социалистическата партия. Това са бившият министър на икономиката Еманюел Макрон, който се отцепи от социалистите, и кандидатът на крайната левица Жан-Люк Меланшон. И двамата засега получават по-голямо одобрение, отколкото останалите кандидати на социалистите.

За фаворити в президентските избори са смятани десният консерватор Франсоа Фийон и крайно дясната Марин Льо Пен от "Националния фронт". Мнозина наблюдатели смятат, че Франсоа Фийон и Марин Льо Пен, или евентуално Еманюел Макрон, ще отидат на балотаж след първия тур на президентските избори през април.

Франция


Още по темата

Напиши коментар:


Публикувай