1 017 12

Как не станах асистент, защото съм онкоболен

Ще търся правата си пред съответните институции. А на уважаемото жури ще им кажа едно: Жив съм. Тук съм.

Как не станах асистент, защото съм онкоболен
Радислав Наков, снимка: Facebook
Радислав Наков
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Как не станах асистент, защото онкоболен няма място в Катедрата по гастроентерология на МУ-София

Казвам се Радислав Венциславов Наков на 30 години. Без доктор. В момента съм от другата страна. Пациент. Онкоболен. До скоро това беше просто диагноза, друга чужда съдба. Сега е моята. Трудно е да напиша следващите редове, защото ще съберат моята омраза, моят гняв, моята надежда, моята любов.

И не става дума за моята диагноза NK/Т - клетъчен лимфом, не става дума за моята съдба. Лекувам се, оптимист съм, въпреки че контакта с хора може да ме убие. За щастие към момента лечението върви добре. Минах два курса химиотерапия и един лъчелечение. Започнах третия курс химиотерапия, остава още един курс и една трансплантация на стволови клетки. Благодаря на всички лекари и сестри от Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, които полагат неимоверни грижи, за да мога да живея. Чувствам се здрав, вярвам, че ще се излекувам. Искам да продължа да живея, да имам семейство, да се развивам като лекар.

Болестта дава друга перспектива за това, какво е да имаш тежка болест. Мислих си, че разбирам болката на своите пациенти, но болката не идва от самото заболяване. Голямата болка идва, когато отношението се промени, когато видиш присъдата в очите на хората, без да си извървял докрай битката за живота си независимо от крайния резултат. Боли, защото още преди болестта да те убила, някои хора са те погребали.

Пиша тези редове, защото през последните месеци се срещнах именно с това отношение, което намери своята кулминация миналата седмица. Не го разбирам и не мога да се примеря с това. Защото знам, че ако се примиря с това означава, че съм изгубил битката не само с болестта си, но и за мен, като личност.

Въпреки заболяването ми се явих на конкурсен изпит за асистент към Катедрата по гастроентерология на МУ-София. След подаването на документите си за кандидатстване бях неколкократно съветван „да си гледам здравето“. Казаха на собствения ми баща „Да си гледам здравето“, на който и без това му е трудно да се справи с емоциите си около моето заболяване. Още при разглеждането на документите от комисията, която се състои от проф. Борислав Владимиров, проф. Йордан Генов и доц. Пламен Пенчев бяха направени коментари, че съм дал фалшиво медицинско, на което пише, че съм клинично здрав при наличието на онкохематологично заболяване. Да клинично здрав съм, (не)уважаемо жури. Засега.

В допълнение членове на журито са коментирали на рапорт и в лични разговори с колеги, че е недопустимо това, че съм си подал документите за конкурса, защото съм бил болен. На 31 октомври се проведе изпита. По регламент е анонимен и бяхме четири кандидати за три места. Един от кандидатите напусна изпита и не остана да чака резултатите, като останахме тримата кандидати за трите обявени места. По време на „анонимното“ проверяване на писмените работи доц. Пенчев извика поименно един от другите кандидати, за да разчете писмената си работа пред комисията под претекст, че не е достатъчно четлива. След това комисията ни повика всичките останали кандидати и съобщи, че за устен изпит продължава само извиканият да си разчете писмената работа колега, без да се обявят оценките с изтеглените предварително анонимни номера.

Мога смело да заявя, че през целия си професионален път съм преследвал научното и академичното в медицината на равно с грижата си за пациентите. И имам своите доказателства за това, които никоя комисия, съставена от „уважавани“ професори не може да ми отнеме. Имам 18 публикации с общ импакт фактор 39.463 и още 31 в реферирани списания (много повече от изискванията да се хабилитираш в МУ-София), носител съм на редица награди, а също така съм част от Управителния съвет на Европейското обединение по гастроентерология (UEG) и директор на Европейското училище за млади гастроентеролози.

Ще търся правата си пред съответните институции.

А на уважаемото жури ще им кажа едно:

Жив съм. Тук съм.

Автор: Радислав Наков

България
Поставете оценка:
Оценка 5 от 5 гласа.

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 Хахаха

    9 14 Отговор
    Снощи гледах за този по телевизията … Не си е издържал изпитите, а иска благоволение, т.е. подаяние. Но я ми кажете, кой ще иска да се лекува при лекар, на когото изпитите са му давани като подаяние, а не защото знае. Професора снощи беше ясен: Не си е издържал изпита и точка !

    Коментиран от #4

  • 2 3437

    7 9 Отговор
    А кой каза, че болестта е предимство, особено при активиране на медиите ? Не е бил на ниво и това е.
  • 3 Гост

    4 2 Отговор
    не знаех че за там има такъв наплив. На никакви пари ги назначават а критериите и в митницата са по ниски.
  • 4 гост

    13 4 Отговор

    До коментар #1 от "Хахаха":

    Човек, всеки знае у нас как е с изпитите. Аз съм учил в чужбина и у нас и мога да приема когато в чужбина критерият за преминаване е 50 точки, а аз съм изкарал 49, примам го. Не приемам факта, че се явяваме 25 души на изпит, избираме тема и пишем два часа, след което професора събира работите и след 30мин излиза с оценки на всички. Аз съм изписал 6 листа, колегата два, аз имам четворка, а той петица, при което питам професора кое ми е грешното да ми посочи в работата и да ми обясни оценяването, а той ми казва, че целият курс ще си изпати ако подам молба до декана за разглеждане, защото той самия няма да ми разгледа работата и да ми обясни. Абсурдно е у нас.
  • 5 Гоуст

    9 2 Отговор
    Хм.. Имам познати, които са се явявали на изпити, но са били дисквалифицирани под предтекст - не се чете. Явно това си е масова практика. Типично за България. И университетите са олицетворение на Държавата

    Коментиран от #8

  • 6 Гоуст

    4 1 Отговор
    Хм.. Имам познати, които са се явявали на изпити, но са били дисквалифицирани под предтекст - не се чете. Явно това си е масова практика. Типично за България. И университетите са олицетворение на Държавата

  • 7 459

    4 0 Отговор
    "Имам 18 публикации с общ импакт фактор 39.46" . А сега де, навремето ИФ имаха само изданията. Откога и отделните публикации имат ИФ?
  • 8 гост

    8 1 Отговор

    До коментар #5 от "Гоуст":

    Напълно е така, корупция и преднамереност дори в случаите когато не е нужно. Ето например брат ми отива на поредица от интервюта за държавна работа, учи, подготвя се, потруди се действително момчето, по неговата специалност бе. Остават трима кандидати за последното интервю, единс е отказва и се явяват двама, брат ми и един бивш служител, който бил напуснал преди време. След като минава изпита се оказва, че брат ми въобще никъде не фигурира в списъците с явили се лица. А това се секретарки, изпитващи, такси платени. Ей така, понеже решили да уредят бившия, вероятно срещу заплащане, и фалшифицират, а това са хора със много години стаж, очакваш морал, при се че се и познаваш с тях от години, това не ги спира да лъжат и да са корупирани. Няма капка морал в подобни търгове и конкурси.
  • 9 Антисоциалист

    4 6 Отговор
    Господа, знам каквое е лекари да ме спасят, разбирам теглото от онкологичното заболяване, но за този болник то не е по-тежкото и неизлечимото. Гибелното за разума и душата му заболяване е себичността му при низмено образование и пълно неразбиране на мястото на човека сред човеците. Доказвам с цитати от писанието му: - "Казвам се Радислав Венциславов Наков на 30 години. Без доктор." Поради ниско и низко образование човекът се лъже, че "доктор" може да е част от името му... - "Имaм 18 публикaции c oбщ импaкт фaктoр 39.463 и oщe 31 в рeфeрирaни cпиcaния (мнoгo пoвeчe oт изиcквaниятa дa ce хaбилитирaш в МУ-Coфия), нocитeл cъм нa рeдицa нaгрaди, a cъщo тaкa cъм чacт oт Упрaвитeлния cъвeт нa Eврoпeйcкoтo oбeдинeниe пo гacтрoeнтeрoлoгия (UЕG) и дирeктoр нa Eврoпeйcкoтo училищe зa млaди гacтрoeнтeрoлoзи." След като той е само на 30 години и опитът му на лекар е малък, то очевидно постиженията му са предимно организационни и уредени, а не лечебни. Награда за лечебна дейност самият той не посочва... - "Трудно е да напиша следващите редове, защото ще съберат моята омраза, моят гняв, моята надежда, моята любов." Първото чувство от изредените е "омраза", то преобладава сред тях и това доказва преобладаваща себичност. Не дай Боже такъв "доктор" да лекува някого! Затова, а не заради заболяването му са го отстранили колегите му - разбрали са същността му.
  • 10 Тоя римлянин.

    2 4 Отговор
    Нема, никога да стане доктор.
  • 11 Иван

    3 0 Отговор
    Не знам как точно стоят нещата в случая, но си спомняте навярно онзи студент, който не можел да продължи за докторантура в СУ, но го приеха в Кеймбридж. На мен преподавател ми е писал на изпит "добър 4",при положение, че бях разгледал темата всеобхватна, бях научил всичко по въпроса доста по-добре от повечето си колеги, на всичко отгоре изписа за времето на изпита (1 час) над 10 страници с обяснения, формули и обосновка. Икономист съм по образование, не литератор. Човекът ми отговаря така: "Аз съм професор, нямам време да го чета, 50 студента сте на изпит!". Е, за какво ми пише четворка - нямал време да чете... Пълна порнография е у нас, корупция и шуробаджанащина навсякъде!
  • 12 дсйкдф

    1 0 Отговор
    Навсякъде в Бг е така. Без протекции не може да станеш дори шивачка или чистачка. А иначе имало голям глад за кадри. Никакъв глад за кадри няма. Има безработица и много кандидати за едно работно място- и за висококвалифицирани специалисти, и за нискоквалифицирани работници.

Напиши коментар:


Публикувай
ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки.