Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина (част 14)

ФАКТИ продължаваме своята инициатива, започнала през 2019 г., да Ви представяме гледната точка на представители на български диаспори в чужбина. Със своята любов към Родината и мечта българската държава най-после да се осъществи като правова, умна и успешна такава, със своя натрупан опит в чужбина, българите, живеещи извън България, могат да бъдат изключително полезни за отечеството ни. Още повече, в момент като текущия, в който България е на важен кръстопът (предстоят парламентарни избори), мнението им е много полезно да бъде чувано, защото е възможно най-искрено и обективно.

Днес медията ни Ви представя интервю с д-р Мартин Николов, който от години живее и работи в Сидни, Австралия.

Д-р Мартин Николов, снимка: Личен архив

Повече можете да прочетете в следващите редове:

- Г-н Николов, кога и защо напуснахте нашата обща Родина България?

- Причината беше ширещата се корупция, беззаконие, липсата на работа и перспективи по време на дълбоката политическа и икономическа криза, в която беше страната в началото на 90-те години. Много хора използваха последните си спестявания, за да напуснат страната по това време. Имах колеги, които караха такси или имаха малък бизнес, докато следваха, само за да могат да оцелеят финансово. България през 90-те не беше добро място за никого, особено за младите хора. И до днес в България няма логично обяснение за дълбоката политическа и икономическа криза, нито поемане на отговорност за събитията тогава. И до сега фалират банки и изчезват народни пари без последствия.

- С какво се занимавате в Австралия?

- Лекар съм и работя като анестезиолог и реаниматор.

- Предполагам, че сте участвали в протестите на българската общност на местна почва. Ако - да, то доволен ли сте от проведените събирания и изобщо какво можете да ни разкажете за инициативите Ви там?

- Да, участвах, разбира се. Бях потресен след разкритията за корупция по високите ешелони на властта, разкритията за плажа на Росенец, последвалия спонтанен граждански протест там и кадрите от жестокото му потушаване от полицията. Тук живеем в спокойна и демократична обстановка, стандартът е доста висок в сравнение с България и контрастът между страните е осезаем на много нива. Това, което се случва в България в момента, а и по време на протестите, е шокиращо. Най-шокиращото е, че 30 години след обявяването на страната за демократична, в България няма демократични институции, които да защитят държавата ни от нарушения на закона от бивши и настоящи политици и бизнесмени с “връзки”. Беше ясно демонстрирано със случая „Росенец“, че законът не важи за бивши и настоящи политици и гражданите, осмелили се да протестират срещу явната несправедливост, бяха бити и арестувани от полицията по най-жесток начин.

- С какво усещане останахте накрая - някъде в късната есен, когато нещата започнаха да утихват? Успех или провал? Или пък за един справедлив протест не могат да се дават еднозначни оценки?

- Аз бих споделил моите лични заключения, наблюдавайки събитията. От това, което видях и прочетох през последните няколко месеца, няма да се учудя, ако безсмисленото щурмуване на президентството по нареждане на главния прокурор Гешев, само ден и половина след кадрите от плажа в Росенец, бе оркестрирано, за да се премести фокусът на внимание от „Росенец“ върху президента и да се даде енергия на г-жа Манолова и нейното трио за предстоящия тогава протест. За мен обаче, протестът е успех, независимо от това, че бе разводнен и отвлечен от хората на статуквото като Манолова и сие, защото показа, че все още в България има хора, които са готови да отстояват гражданските си позиции и да защитават справедливостта. Много ми беше тежко да виждам как протестиращите граждани, журналисти, включително и журналисти от чужди медии, бяха третирани от полицията по време на протестите. Потресаващо бе и непоемането на отговорност от полицията и правителството за извършените престъпления срещу гражданите след това. Надявам се никога повече това да не се случва в България.

- Вие наблюдавате процесите в България от дистанция. Защо стигнахме до това дъно - умираща, застаряваща и търпяща всякакви унижения от управляващата върхушка нация?

- Според мен причините са много, аз зададох подобен въпрос на група активни български граждани и родолюбци, живеещи в момента в различни страни и ще ви споделя отговорите ни.

Общото мнение бе, че страхът, медийната пропаганда, отнемане на възможността да бъдем граждани, липсата на лустрация и незаинтересоваността играят важна роля в липсата на прогрес за последните 30 години. Липсата на гражданско общество, гражданско самосъзнание, посредствеността. Липса на политическа култура, липса на реформи. Липсата на опит на гражданите в работеща демокрация също оказва влияние. Липса на климат за прилагане и развитие на постигнатото в света. Неинформираност, политизация, конспирации, порочни практики в ежедневния живот, корупция. Липсата на прозрачност в работата на правителството и институциите. Беззаконието, подтикващо към беззаконие или изземане функциите на полицията от индивида. Бягането от отговорност. Липсата на глобално, обществено мислене и подкрепа за способните, инициативните и активните между нас. Липсата на лидерство, личен пример, авторитет, респект към лидерите. Чувството, че всеки допринася за благото на обществото. Липса на уроци по демокрация с български привкус. Липса на споделяне на опит и практики от държави с утвърдени демократични принципи, правейки тези принципи атрактивни и желани. Липсата на адекватно образование сред широките слоеве на обществото - езици, компютърна грамотност, създаване на широк мироглед, критично мислене, непрестанно личностно обогатяване и развитие, смелост. Липсата на гражданска свобода, независимост, толерантност, трудолюбие, работоспособност, отговорност. Липсата на положителни примери, демонстриращи демокрацията в действие. Липсата на вяра в собствените сили, вяра в хората около нас и институциите, поощряване за спазване на правилата и поддържане на добрия тон. Поемане на отговорност. Изграждане на фундаментална, обединяваща ценностна система. Липса на информираност за стъпките, предприети за разрешаване на проблемите и демонстриране на резултати. Извършване на обществено полезна дейност като фактор за формиране на ценностна система за добро и лошо. Работа на доброволни начала.

Това са някои от нещата, с които ние сме заобиколени в нашия ежедневен живот и които за съжаление все още не виждам в България.

- Оптимист ли сте, че чрез предстоящите парламентарни избори, или по-скоро чрез резултата от тях, в България най-после ще стартира дългоочакваната съдържателна в позитивен аспект промяна?

- Да, оптимист съм. Хората на България са нашият капитал. Досега бяха манипулирани и третирани като незначителни и маловажни. Ясно се откроява напоследък, че все повече хора виждат истината за прехода зад димните завеси и манипулациите в зависимите медии и осъждат съществуването на фасадна демокрация, където се говори едно, но се прави друго. България е отново на поправителен изпит по демокрация и в задачата няма неизвестни за тези, които следят развитието на страната. У нас политиците не се делят на сини или червени, българи, турци или арменци, граждани или селяни, националисти или прогресивни, а на зависими и независими от задкулисието на бившата власт, чиито представители са Борисов, Пеевски, Доган и техните лакеи в парламента, в медиите, в държавния апарат и големия бизнес. Единственият въпрос остава дали българския гласоподавател ще покаже волята си за промяна и ще се яви на изпита по демокрация на 4/4/21 или не?!

Гласуването е право, привилегия и граждански дълг. Гласуването е правото, привилегията и гражданският дълг, неща които Ботев, Левски и стотици хиляди други, за които толкова много говорим, са нямали и за които са се борили и са дали живота си. Гласуването е начинът да се отблагодарим на обществото за образованието, здравето и културата си. Гласуването е единственият начин, чрез който гражданите участват директно в управлението на страната. Гласуването е планът ни за бъдещето. Патриотичните, честните, интелигентните, трудолюбивите, знаещите и можещите гласуват! Гласуването не е трудно, но от него директно и косвено зависят съдбите на всички хора, включително и нашите, тези на роднините и децата ни. Искрено се надявам сънародниците ни да осъзнаят силата си и да я използват на 4/4/21, в интерес не само на себе си, но и в интерес на обществото.

- Как Ви се струва датата 4-ти април лично на Вас? Много хора изразиха негативни съображения за това, че тя съвпада с католическия Великден.

- Обективно, за мен като българин, гласуващ от чужбина, това е поредното доказателство, че президентът действа като част и в синхрон с фасадната демокрация, където се казва едно, но се прави друго. Изборът на дата като католическия Великден, който съвпада с началото на двуседмична ваканцията за учениците и е официален празник, продължаващ четири дни, цели ограничаване на вота от чужбина, който традиционно е прогресивен вот, не за определена партия, а за политика на реформи и промяна. Много от българите, с които разговарям тук, са напуснали именно заради липса на реформи, липса на върховенство на закона и възможност за препитание с честен труд. Датата е и официален неработен ден, което в нашия случай означава, че цената за наемане на зала за гласуване в обществен обект като хотел, магазин или комплекс от магазини, е двойна.

- Какви трудности на българите в чужбина създаваха българските власти преди и какви трудности днес продължават да Ви създават те, що се касае до гласуването на български избори?

- Организирането и провеждането на избори в Австралия зависи изцяло от доброволци, хора все още обичащи България и милеещи за съдбата на сънародниците си в Родината, сред които са и всички техни близки и роднини. Българските власти не само, че не помагат, но противно на всичките им изказвания пречат на гласуващите извън страната. За да гласуват, българите в Австралия преди 7 години трябваше да пътуват стотици километри до столицата Канбера, където се намира сградата на посолството, докато доброволци не се събраха и организираха секции в по-големите градове. За съжаление и тази година не е различно, правителството и парламентът на фасадната демокрация решиха да променят Изборния кодекс точно преди избори и след многомесечни протести с настояване за оставка на корумпираното правителство на ГЕРБ и коалиция и срещу политическото назначение на главния прокурор Гешев, както правят само диктатори и тирани от страните в Третия свят. През 21 век и в страна като Австралия, където всичко - от издаване на паспорт до плащане на сметки и гласуване се извършва по електронен път или по пощата, имаме правителство и парламент в България, страна членка на Европейския Съюз, които отказаха електронно гласуване и гласуване по пощата във време на пандемия. Да не говорим за автоматичното отписване на гласоподаватели, живеещи в чужбина от избирателните списъци при негласуване, независимо, че правото им на глас е гарантирано от Конституцията, автоматично включване на членовете на комисии в системата на здравното осигуряване в България, независимо, че те се осигуряват тук и отнема месеци да се отпишат отново - с главоболия и бумащина, и то не само за тях, но и за роднините им в България. Има и много други дребни на пръв поглед недомислия.

- Виждате ли на политическия терен субект - партия или обединение от няколко, който смятате, че може да разреши посочените от Вас проблеми, както и като цяло тези, които има нашата Родина?

- Заобиколени сме от видима корупция, безхаберие и беззаконие. Промяната обаче започва от нас. Ако искаме в правителството и парламента да има хора, които да спрат беззаконието и корупцията, заляла страната чрез метастазите на комунизма и техните лакеи, трябва да гласуваме. Това какво правят останалите не е важно, защото отговорността за нашия глас е наша.

Гласуването е избор на служители, които ще ни служат - като създават закони, грижат се за спазването им и сами ги прилагат. Гласуваме за прозрачност и откритост във всеки аспект на политическия живот и управлението, гласуваме за реформи, които ще изкарат страната ни от дъното на Европейския Съюз по доходи, гласуваме, за да спрем ограбването на държавната хазна чрез фалирали банки, кредити, студени резерви, магистрали на вълнички и всякакви други схеми, за които правителството, парламентът и едрият бизнес не поемат отговорност.

Гласуваме за върховенство на закона, един закон за всички. Няма нито едно разкрито поръчково убийство от прехода, нито един заподозрян. Министри купуват апартаменти на смешни цени пред очите на прокуратурата, банкери фалират банки за милиарди, мафиози със златни ритони и собствени колекции от исторически артефакти в задния си двор, телевизионни водещи със сметки в офшорки, бодигарди и черни джипки. Това не е България, за която мечтаехме преди 30 години.

За да променим това трябва да гласуваме. И да гласуваме не за кого да е, а за хора, които с поведението си са показали, че не зависят от задкулисието и едрия бизнес. Според мен това са хората на Демократична България. Хора като мен и вас, които искат истинска, а не фасадна демокрация, хората, които сами започнаха протестите, хората, които ни отвориха очите за кражбите на българска земя на Росенец и Алепу, за кражбите чрез ТЕЦ „Варна“ и Руски поток, хора, които правят каквото казват и казват каквото правят. Хора, като тези от Демократична България и подкрепящите ги, които да работят за възтържествуването на справедливостта и равноправното разпределение на средствата на обществото, от което ние сме неразделна част.

- Кои реформи виждате като най-належащи за българската държава и общество?

- Според мен най-належащи са реформите в съдебната система и прокуратурата, които определено не работят, след като корупция от мащаба, посочена от свободните медии и опозиционните партии извън парламента, все още съществува. Прокуратурата отказва да разследва министри и политици. Случаят “Осемте джуджета” и снимките от къщата на Борисов са толкова фрапантни, но независимо от това бяха бързо потулени и никой не понесе отговорност. Нивото на корупция е подобно на това в Третия свят.

Аз съм оптимистично настроен, защото в България все още има хора като тези от Демократична България, които не се страхуват да изобличат задкулисието не само на думи, но и с дела. Те са най-адекватни за изпълнението на жизнено необходимите реформи и ще свършат работата, с която са се захванали. България има нужда от промяна, а не от поредната подмяна!

- Има ли добри политически практики, характерни и практикуващи се в Австралия, които биха могли да се приложат и в България?

- Чудесен въпрос. Да, смятам, че има и би било полезно едни независими от задкулисието правителство и парламент да предложат подобни практики на обществото в България. Една от тях е задължителното гласуване, което гарантира запазване и развиване на политическата грамотност и гражданска инициатива в обществото, както и чувството на съпричастност и директно участие на обществото в управлението на страната. Друга е съществуването на независими, свободни институции, без политически назначения, гарантиращи спазването на законите, свободни медии с гарантирани от държавата бюджети, независимо коя политическа сила е на власт, и критична, безпристрастна, базирана на факти, етична журналистика. Една от основните цели на правителствата тук през последните 20 години, независимо коя политическа сила е на власт, е подкрепата за науката, новаторството и откривателите. Прави се всичко възможно Австралия да привлече най-знаещите и можещите от целия свят и да се осигури благодатна среда за развитието на науката и технологиите.

- И финално. Имате ли свое послание, което бихте искали да отправите до сънародниците ни из целия свят?

- Скъпи сънародници, има ли хора сред нас, които биха подкрепили избора на безпринципни политици?

Изборът ни на служители на обществения интерес, подчертавам - служители, зависи от тяхната способност да вършат това, за което са избрани, а именно законодателна дейност и грижа за равномерното разпределение на ресурсите на държавата в полза на обществото, между всички други отговорни дейности. От 30-годишен опит знаем вече, че непочтени хора, които сменят позициите си със смяната на сезоните, не са подходящи да бъдат членове на законодателния орган на държавата. Хора, които казват едно, но правят друго, хора, които използват най-високия обществен пост за лично облагодетелстване и управляват на принципа „разделяй и владей“.

За да се обединим като нация, първо трябва да се пречистим. Опитът ни показва, че обединяването с метастазите на бившия, пагубен за България режим, води единствено до подмяна на едно болестно състояние с друго. 30 години ни се говори за това пречистване, но с малки изключения то не се случва.

Дерзайте, търсете хората независими от задкулисието, едрия бизнес и зависимите медии. Хора принципни и отговорни, хора, които казват какво вършат и вършат каквото казват. Хора, които работят неуморно в полза на страната и обществото ни.

Гражданите в развитите общества гласуват. Гласуването е изключително полезно за развитието на честно и справедливо гражданско общество. Време е за промяна! Демократична България засега са единствените показали принципна позиция през годините и независимост от задкулисието. Това е основната причина за решението ми да гласувам за тях, направете го и вие. България наистина може много по-добре. Успех на България!