Така нареченият гаф на Плевнелиев

Грешката със снимката в новогодишната реч на президента Плевнелиев предизвика мигновени реакции. Да, това е гаф, наистина. Но този гаф е много по-невинен от безчет други, които ни заливат почти ежедневно, пише Еми Барух за Дойче веле

Снимката с планинския изглед от Аспен в Колорадо, която някой от Дондуков 2 е избрал за фон на първото новогодишно обръщение на президента към народа, обиколи социалните мрежи и се превърна в нещо като илюстрация на сбърканите опаковки, които маскират невярно съдържание.

Сбъркано съдържание в думите на Плевнелиев нямаше: той прилежно прочете едно премерено, подредено, приземено приветствие под прожектора на една приглушена протоколна привидност.

Голямата глъч

Защо тогава един механичен пропуск на неговия екип предизвика толкова много коментари и квалификации от страна на последователи, противници, привърженици и прочее юзъри на популярни сайтове? В настъпилата интернетна глъч, покрай отсъствието на друг сюжет от национална значимост, се оформиха два лагера - пейзажната неграмотност се прехвърли към личността на Плевнелиев и дори доведе до “про” и “контра” професионалния подбор на съветниците му.

Какво все пак обяснява тази активност? Причините са няколко: на първо място така нареченият президентски гаф е сигнал за повишено внимание и повишени очаквания към човека, който се нарежда на челно място в класацията на представително проучване за рейтинговата подредба на българските политици, огласено в първия ден от Новата година.

На второ място защото “сбърканите опаковки” се превърнаха в нещо като запазена марка за управлението на ГЕРБ, което особено през последната година насити политическия живот на страната с твърдения, номинации, скандали, разпоредби и назначения, които бяха представяни изкривено, рекламирани некоректно, “продавани” нечестно. В етикетирането на част от тях участваше и президентът Плевнелиев.

Поредицата е дълга: в нея фигурира подмяната на въпроса за референдума за ядрената енергетика, фигурират номинациите на конституционни съдии, изборът на главен прокурор, конкурсната сесия във фонд “Научни изследвания”. Всички те, благодарение на така наречените свободни и независими медии, бяха “опаковани” според естетиката на министър-председателя - с няколко дози демагогия в повече от модерните манипулативни стандарти. Черешката на тортата постави естествено самият премиер, заявявайки, че по-голяма демокрация в тази държава никога не е имало.

"Той е там, за да се харесва"

Тези “имитиращи продукти” на българската политика вече са се превърнали в трайни дразнители. Така се стигна до преекспонирането на един пейзажен гаф.

Гаф, наистина. Но тъй като следва да уважаваме институцията, нека се опитаме да спазим пропорциите: този гаф е много по-невинен от безочливата безпардонност на вицепремиера Цветанов, от неговото “Кажете ми какво зависи от президента?”, от допълнението “той е там, за да се харесва”, от високомерната простотия, с която министърът на вътрешните работи се опита да принизи фигурата на държавния глава, а фактически се подигра с институцията.