Надпреварата за руския бонус

Изборите наближават. Всички сме съсредоточени върху големите партии. Начинът, по който ще се разпределят гласовете там, ще е решителен за следващото правителство. Нещата при малките партии обаче са не по-малко вълнуващи. Напоследък там се наблюдава една надпревара, която е изключително интересна. Това са опитите на няколко групи да получат приза на официален представител на руските интереси в страната.

Истината е, че изведнъж се появиха толкова много групи, които настояват за приятелство с Русия, че сякаш обществото остана изненадано. Руската страна определено се опитва да намери своя представител в България. Последните избори обаче не донесоха особено добри новини за нея. Всички така наречени русофилски партии останаха извън парламента. Нещо, което сякаш беше разочароващо за руските представители. Естествено повечето групи отричат да са русофилски. Те настояват, че защитават българския интерес. Някак си обаче, този интерес все е свързан с руското приятелство и възможното отдалечаване на Запада. В тази предизборна кампания това стана изненадващо важен фактор в кампанията на редица малки партии.

Пример за това е Атака. Партията, която дълги години успяваше да хване точната тема, за да влезе в парламента, в момента е в особена ситуация. Групата не влезе в парламента и остана извън редиците на Обединените патриоти, които вече са Българските патриоти. Колкото и Волен Сидеров да отрича, ясно е, че доверието към партията е изключително стопено. Затова и той търси тема, с която да се захване и да привлече внимание. Русофилската тема беше неговият жокер преди няколко години, за да прескочи границата. Сега обаче конкуренцията тук е прекалено голяма. Представители на Атака шестват из студията. Тяхната основна идеология е как Западът ни дърпа надолу, как трябва да пазим културната си идентичност, споделяйки я с Русия и така нататък. Освен русофилите, това трябва да привлече и евроскептиците. Освен това вероятно е важно и да се получи определен бонус от руското посолство. Ясно е, че когато си извън парламента е трудно да издържаш партия, че и телевизия към нея. Ясно е, че руското правителство не би имало против да подкрепя малки медии, популяризиращи неговите тези, но трябва да е сигурно, че от това има смисъл. Навремето Атака изглеждаше като идеален проводник на русофилството. Сега обаче изглежда като смаляваща се партия, която заради негласното си участие в няколко правителства, трудно ще си върне позициите.

Големият фактор тук е Възраждане. Партията е сред малките групи, които привличат постоянно нови симпатизанти. Костадин Костадинов си позволява тези, които никой друг преди него не си е позволявал. Той не само, че подкрепя сближаване с руското правителство, той настоява за излизане от ЕС. Aтака настояваше за коалиция с Възраждане. Партията обаче отказа такова, осъзнавайки много по-добрите си позиции.

Реално руската страна няма ресурса да влияе на политическите решения в страната, какъвто имат западните държави. Там прекрасно знаят, че няма как да имат влияние в правителството. Но евентуално влияние в парламента би било прекрасна новина.

Тук се появява и фигурата на Жан Виденов. Преди няколко месеца той сензационно се завърна в българската политика. Обяви нова лява партия и започна да демонстрира какви са му идеите. На няколко пъти той ясно заяви колко симпатична му е Русия и какви симпатии има към източните идеи. Неговото завръщане беше толкова внезапно, че много хора се усъмниха, че то може и да е дирижирано отнякъде. Ясно е, че е много трудно да си представим сериозно представяне точно на тази група, но това е пореден пример за опит на печелене на внимание по алтернативен начин.

В емблематична фигура се превърна и Николай Малинов. През последните седмици той отново беше обвинен в дейност в полза на руската държава. Известен е със своята близост с видни руски държавници. Той получи дори медал лично от руския държавен глава Владимир Путин, символизиращ неговото приятелство към държавата. Малинов основа Национално движение Русофили. Това беше изненадващ ход. В периода на демокрацията нито една партия не посмя открито да обяви, че основната ѝ идея е близостта с дадена страна. Докато другите се опитват да замаскират русофилската си отдаденост с националния интерес, Малинов директно си каза, че това е основна негова идея. Естествено трябва да му се признае, че е наистина интелигентен мъж и изглежда доста представителен на фона на други. Той обаче така се овъртя в опитите си да обясни какво търси със своето движение, че не успя да привлече реална симпатия. Реално неговото движение се представи наистина слабо на последния вот.

Истината е, че да привлечеш русофилите въобще не е толкова лесно. Много от тях искат любов към Русия, но сякаш са и реалисти в днешната обстановка. Повечето русофилски партии опитват да привлекат много крайните в това отношение. На тях обаче им се губят умерените представители на русофилството. Доскоро това беше ролята на БСП. Партията спечели доста гласове на последните избори точно с тази теза. Тогава Корнелия Нинова шествие и обясняваше как като премиер еднолично ще спре всяко действие срещу руското правителство. Ясно е, че много европейски дипломати нямат доверие в БСП, заради някои нейни идеи, които не съвпадат с европейските или дори с тези на европейското политическо семейство на групата. Това буквално накара социалистите да поограничат малко тази реторика. Дори Нинова започна да обяснява как е твърдо убеден в европейските идеи.

Така, че Русия трябва да търси нов проводник. Страната има нужда от своя глас в българския парламент. В момента обаче българите са прекалено улисани във вътрешните си въпроси и не обръщат много внимание на международните. Реалността е и такава, че повечето млади и зрели български граждани нямат съмнение, че бъдещето на българската страна е по европейския път. Това означава, че русофилските партии търсят определени малки групи, които да ги подкрепят, но при такава конкуренция не е ясно дали тези групи ще стигнат за голям успех.