България: страна под черен въглищен прах

Една от най-мръсните топлоцентрали в Европа - "Брикел" - се намира в България. Днес тя е развалина и останка от някогашни мечти за бъдещето, но продължава да работи, пише германският седмичник "Ди Цайт". Ето по-важното.

България покрива около 40 процента от потребностите си на електроенергия с кафяви въглища, а те са основен източник на вредни емисии от въглероден двуокис в енергийния сектор, се казва в публикацията. Авторът Максимилиан Пробст отбелязва също, че от българските въглища зависят и други държави, тъй като България изнася електроенергия в Сърбия, Румъния, Турция и Гърция.

След продължителен натиск от страна на ЕС миналата година България се съгласи до 2025 да намали година емисиите си с 40 процента в сравнение с 2019 година. За целта трябва някои от ТЕЦ-овете да бъдат затворени съвсем скоро, срещу което България ще получи шест милиарда евро от ЕС.

България силно субсидира това производство

В действителност, България произвежда само малка част от вредните емисии, които създава например Германия, изтъква „Ди Цайт“, като пояснява, че седем от десетте най-силно замърсяващи въздуха в Европа топлоцентрали се намират именно в Германия. Германия и Полша са двете държави, които носят отговорност за над половината от всички парникови емисии в производството на електроенергия в ЕС.

„Брикел“ обаче е символ – тъй като е особено мръсна и особено вредна. Това е централа, която показва как Европа продължава да живее в миналото, пише Максимилиан Пробст. Авторът посочва, че благосъстоянието на близкия областен град Стара Загора се дължи и на въглищата, но не защото тази промишленост е толкова ефективна, а защото е силно субсидирана от правителството. Както пише „Ди Цайт“ - ако правителството не даваше милиони евро за емисионните сертификати на централите, те отдавна щяха да са вече закрити.

Михаела Динева, експерт в Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора, споделя пред „Ди Цайт“, че към темата за климатичния обрат е било подходено погрешно още от самото начало – трябвало е да бъде показана положителна визия: че хората могат да имат по-добро здраве, ако се открият нови и по-чисти работни места. Тя посочва и това, че хората не са добре информирани – включително защото някои националистически тенденции в политиката представят въглищата като фактор за енергийната независимост.

Въглищното лоби се чувства сигурно

Авторът на „Ди Цайт“ е разговарял и с енергийния експерт Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, който споделя очакванията си България да получи повече подкрепа от страна на Германия за климатичния обрат. Цитиран е и ръководителят на климатичната и енергийна програма WWF-България Апостол Дянков, който казва: „При нас въглищното лоби се чувства толкова сигурно, че не изпитва никакъв страх“. Според него за много политици, както и за синдикатите във въгледобива планът на ЕС не е нищо повече от лист хартия. „Те вярват, че и занапред ще могат да прибират парите от ЕС, но и да продължават да горят въглища“.

„Ди Цайт“ обаче привежда данни, според които българското население е готово за нова енергийна политика: 61% от анкетираните в допитване на „Евробарометър“ казват, че поддържат климатичния обрат. Но гласът на синдикатите се чува по-силно, посочва Дянков, а и на най-високо политическо ниво сега не могат да се очакват решения,свързани с климата, поради това, че и петите поред избори в България не доведоха до стабилност, коментира изданието.