Корупция и руски зависимости: историята на АЕЦ "Белене"

Коментар на Емилия Милчева:

Двата реактора за АЕЦ "Белене", складирани на части край Дунава, ще заминат за Украйна и това е достоен край за една недостойна сделка, обременена с тежки съмнения за корупция и руски зависимости. За бъдещата продажба се разбра покрай посещението на украинския президент Володимир Зеленски в България, а държавата има шанс да получи цената, платена за двата блока през декември 2016 година - близо 660 милиона евро.

Това беше последният шанс за реакторите. Засега ядреният сектор на Русия е изключен от санкциите, наложени заради войната в Украйна, но натискът да има такива се засилва. Президентът Румен Радев, който представляваше България на заседания на Европейския съвет, докато управляваха назначени от него служебни правителства, беше заявил, че България ще наложи вето на евентуални санкции срещу Русия в областта на ядрената енергетика.

А от разговорите между министрите на енергетиката на Украйна и България тези дни стана ясно, че "България разполага с частично доставено оборудване, което не е достатъчно за изграждане на цяла нова мощност". Фактът, че България не е получила цялото оборудване, съобщи в Народното събрание още преди 2 години тогавашният служебен енергиен министър Андрей Живков. Има недовършено оборудване в два от заводите на доставчика в Санкт Петербург и Волгодонск, за което България нито плаща за съхранение, нито е правила постъпки да го получи, обясни той.

Тука има - тука няма

С продажбата на реакторите "гьолът", както е известен проектът за втора АЕЦ благодарение на кръстника си Бойко Борисов, не става по-малко съмнителен. Но и съмненията, и прокурорските проверки, и платените през тези четири десетилетия, откакто се ражда идеята за проекта, най-малко 4 милиарда лева на консултанти, лобисти и производители изчезват яко дим. Кой ял - ял, кой пил - пил, както казваше преди години бизнесменът и почетен руски консул Георги Гергов за милиардите, потънали в един друг "гьол" - Корпоративна търговска банка (КТБ).

През годините АЕЦ "Белене" бе замразявана - и размразявана, но резултът беше, че и при едното, и при другото действите се харчеха милиони публични средства.

Проектът не стана общобалкански, стратегически инвеститор не се намери, оборудването не се продаде, а за консервацията и преконсервацията на частите България плаща на "Атомстройекспорт" - договорът изтича в края на 2023 година.

Особено активни за втора АЕЦ

Двама премиери - Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, и двама президенти - Георги Първанов и Румен Радев, поработиха за АЕЦ "Белене", макар да не успяха да я реализират. Сакскобургготски я постави на енергийната карта на България. Първанов я вкара в "Големия шлем", договорен с Путин. А при Борисов беше подписан анексът, задължил неотменимо България да поръча реакторите, преди да има инвеститор и проект за "Белене". Назначеното от Радев служебно правителство я вкара в 30-годишната си енергийна стратегия с предложение за изграждане на общо 4000 MWh ядрени мощности - 2000 от които на площадката на АЕЦ "Белене".

Само допреди няколко години лидерът на ГЕРБ и президентът се състезаваха за благоволението на Москва за големите руски енергийни проекти. АЕЦ "Белене" е неизбежна, а икономическото ни сътрудничество с Русия трябва да се развива - независимо от санкции и контрасанкции, заяви през юни 2019 година Радев на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Три месеца по-късно Борисов се обяви за международен консорциум за "Белене" между част от седемте компании, подали заявки за стратегически инвеститор, сред които и руска. Направи го в деня на подписването на договора за строежа на газопровода "Турски поток" през българска територия, на който присъства заедно с тогавашния руски министър на промишлеността Денис Мантуров. А през ноември същата година Борисов обясни и на американския президент Доналд Тръмп колко международна е АЕЦ "Белене" - реакторите може и да са руски, но подизпълнител за една трета от дейностите ще е френската Areva, General Electric може да осигури турбините, а Westinghouse - ядреното гориво.

Символно

Макар и не за "Белене", но от 2024 година Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" ще бъде зареден с гориво на Westinghouse, с каквото работят и ядрените реактори в Украйна. С такова работеше и най-голямата АЕЦ в Европа - Запорожката, но след като попадна под руски контрол бе съобщено, че Русия ще превключи окупираната електроцентрала от американско ядрено гориво обратно към руското. В момента реакторите са изключени и се поддържат само в техническа готовност.

Наскоро обаче Украйна заяви амбицията си да измести Русия от доминацията ѝ на пазара на ядрено гориво. Още през 2021 година държавната украинска компания Energoatom започнала да разработва производство на горивни компоненти по технология на Westinghouse. "Планира се след три години да започнем пълен цикъл на производство на ядрено гориво в Украйна - 2026 е датата, когато ще можем напълно да произвеждаме нашето украинско гориво от компоненти, произведени тук", беше заявил енергийният министър Херман Халушченко, изразявайки надежда в бъдеще Украйна да стане доставчик на ядрено гориво за страни, включително Чехия, Словакия, Финландия и България.

Красимир Първанов, благодарение на чийто подпис под анекс 12 между НЕК и руската "Атомстройекспорт" България се задължи да поръча и плати над 660 млн. евро за реакторите, продължава да е представител на държавата в "Лукойл Нефтохим". Поставен е там при управлението на ГЕРБ през март 2017 (по странно съвпадение и той, и предшественикът му - държател на "златната акция" Румен Овчаров, са все застъпници за АЕЦ "Белене"). Мандатът му е изтекъл на 6 юни 2022, отговориха от Министерството на енергетиката (МЕ) на запитване на Дойче Веле. На въпрос дали ще бъде задвижена процедурата за смяна на държавния представител в Надзорния съвет, оттам отговориха, че МЕ "разработва методология за избор". Предишният служебен кабинет 7 месеца бавеше процедурата, тъй като така и не успя да одобри критерии, на които да отговаря представителят на държавата и да бъде изработена процедура за избор. Такива критерии и процедура не успя да изработи и редовният кабинет на Кирил Петков, а настоящият - на Денков-Габриел е на власт едва от месец. Резултатът е, че и предишното общо събрание на дружеството през юни м.г., и сегашното запазват Първанов на поста.

А краят на АЕЦ "Белене" е символен. Руски реактори с американско гориво, които ще произвеждат енергия в помощ на нападнатата от руснаците Украйна. Продадени ѝ от България, която се измъква от енергийната хватка на Москва, разкаляна от "гьолове".