За ползите от предизвикването на проблеми

Изследване на Банчо Банов, Финансов експерт

Накратко като отговор на горните въпроси от подзаглавието – за част от проблемите на добрите хора седят такива лоши хори, които им създават проблеми с целта да спечелят от това.

Отиваме на книгата за деца „Емил от Льонеберя“. Емил бе хлапак около 12-13 години. Искаше да отиде на панаира в едно съседно село. Но нямаше пари. Нито пукнат грош. А на панаир без пари какво да прави? Хрумна му една идея. На коларския път, който водеше до панаира, минавайки през едно имение, имаше врата. Та той я затвори и като минаваше каруца, Емил услужливо я отваряше да мине каруцата, протягайки каскет (шапката си) обърната на обратно до му пуснат някоя дребна монета. Селяните, отиващи на панаира, бяха в добро настроение и му пускаха по някоя пара. Емил събра доста монети. Само един го наруга и го удари с камшика си.

Ето и логиката – създаваш спънка, препятствие, затворена врата и за да я отвориш – искаш пари. В математиката е същото – от едната страна на равенството единицата е със знак +, а като я прехвърлим от другата е със знак –. Ето задача х+1=2, х=2-1, х=1.

В древни времена е било „модерно“ поробването. Обявяват война на съседна по-слаба държава, побеждават я, и поробват част от населението ѝ – продават го в робство.

През средновековието – също. Търговците на роби или са нападали племена, или по-предпочитаното подстрекавали са едно силно племе да нападне другото, и са купували пленниците за роби.

Търговците на оръжие - скарват две племена в Африка. Те започват да воюват помежду си, купуват оръжие от търговците и им дават в замяна своите диаманти и злато. Чиста работа. Както казваше един от героите в един филм „Смотаняци“: “War. Fantastic!” (Война. Фантастично!)

Търговията (особено международната) е била наричана „Узаконено ограбване.“ И ние го усетихме – безконтролния внос на евтини обувки от Турция и Китай, на занижени цени на които да се плащат мита и ДДС, някои и контрабандно вкарвани (т.е. без всякакви мита и ДДС), видяха сметката на не един от обувните ни заводи, особено на най-големия – този в Добрич. От друга страна търговските войни в миналото, често са прераствали в истински войни.

Монополът действа по същия начин – създава проблеми на своите клиенти (високи цени на услугата си), понякога комбинирани с лошо обслужване, неизгодни практики спрямо клиента, и понеже клиентите няма къде да отидат, няма друг доставчик, са принудени да го търпят.

Трибути или Васален данък – според Уикипедия: „…е васално плащане (от подчинени царства – б.а.) …събиран като данък от владетелите на земи (от суверена – б.а.) които са покорени или заплашват да покорят. “ Най-общо също е валидно определението, че трибутите са данък, плащан от слаби държави на силната в замяна на нейната защита или тя да не напада слабата държава. Нещо като „данък спокойствие“. На същия принцип бяха и силовите застрахователи в България от 90-те години на миналия век, които „застраховаха“ автомобили и магазини с мотото: „Елате вие, за да не дойдем ние!“

И все пак коя е моралната пречка, за да не се изкуши този или онзи да създава проблеми с цел печалба? Съдбата, Господ, Провидението, Непрестанният лош късмет. Господ всичко вижда и забавя, но не забравя. Както на силовите застрахователи от 90-те години на 20в. не им провървя така и на всички други не ще провърви. Така например, на Римската империя, най-могъщия и голям събирател на Трибути и Васален данък не провървя и се разпадна на малки княжество и царства. Други пък казват, че империята е като всеки организъм – ражда се, живее и умира.

Интересно е, че както Римската империя в разцвета си, си е играла с народи, държави и съдби, така, когато отслабва, нашествениците си играят с нея. Играта на съдбата може да се разглежда и така – в краткосрочен план печелиш от създаването на проблеми, а в дългосрочен – губиш.