Защо антифризът има различни цветове?

На щандовете по магазините често са подредени туби с антифриз в различни цветове и оттенъци. Каква информация носи окраската на охладителната течност и какво значение има тя при избора?

Антифризът представлява смес от вода и етиленгликол или нетоксичен пропиленгликол. В състава на течността влиза също пакет добавки с антикорозионни и антикавитационни свойства. Те защитават охладителната система на автомобила от ръжда и кипене при резки скокове на налягането.

Цветът на антифриза не влияе на техническите му характеристики и се използва само като маркировка. Етиленгликолът е силно отровен, който прилича на вода. За да се предотвратяват нещастни случаи, производителите го оцветяват в ярки предупредителни краски.

Цветът се използва също така за определяне на различните типове и придаване на флуоресцентни свойства. Ако има теч на охладителна течност, тя може да бъде идентифицирана по оттенъка, а чрез осветяване с ултравиолетова светлина може по-лесно да бъде открито мястото, откъдето капе.

По европейските стандарти за антифриза, разработени от алианс начело с Volkswagen, цветът указва класа на течността - G 11, G 12, G 12+ и G 13. Всеки от тях се използва за различни двигатели. Най-разпространеният G 11, например, е разработен за атмосферни мотори и най-често има зелен цвят.

Антифризът G12 е подходящ за високооборотни и температурно натоварени агрегати с принудително пълнене. Има червен цвят или розови оттенъци. Такава течност използват в автомобилите си Ford, Renault, Hyundai-KIA, Volvo и други производители.

Жълтият или оранжев G13 е разработен за форсирани или спортни двигатели за автомобили и мотоциклети. За разлика от останалите видове той съдържа пропиленгликол, поради не е толкова токсичен и е по-скъп.

Различните видове антифриз не бива да се смесват. При смяна на един клас с друг се препоръчва промивка на охладителната система.

Японската класификация на антифризите няма нищо общо с европейската. При нея цветовата градация указва температурната им устойчивост. Червеният, например, е предвиден за експлоатация при студове до -30 градуса, зеленият - до -25, а жълтият - до - 20. За да улеснят купувачите, японците нанасят и допълнителна маркировка, която посочва какъв европейски аналог може да се използва.

За американските нискооборотни атмосферни двигатели се произвеждат нитритни охладителни течности, които са забранени за продажба в Европа, тъй като съдържат канцерогенни вещества. В САЩ няма строга цветова типология на антифризите, но на етикетите им съдържат дублиращи кодове с информация за съпоставимия аналог, който обикновено е европейският G 12.

Немски, японски и американски антифризи също не бива да бъдат смесвани. Използването на различни химически добавки води до промяна в свойствата на течността, което може да бъде опасно за двигателя.