9 май 1945 г. - Как капитулацията на Третия райх скара Сталин със съюзниците

Денят на Победата е празник по случай победата на СССР над Нацистка Германия във Великата Отечествена война. Установен е с указ на президиума на Върховния Съвет на СССР от 8 май 1945 и се празнува всяка година на 9 май и до днес.
Съюзниците от Втората световна война обаче честват на различни дати. Причината за това е разликата в часовото време и усложнената процедура по капитулацията на Германия. Затова в Европейския съюз и САЩ Денят на победата над Германия се празнува на 8 май, а в Русия – на 9 май.

На 8 май 1945 г. в 23,16 ч в превърнатия в развалини град под прожекторите на съюзническите медии началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, влязъл в залата с маршалски жезъл и монокъл на окото, подписва германската капитулация в сградата на военноинженерното училище в берлинското предградие Карлсхорст. От страна на съюзниците имената си слагат маршал Жуков, британският маршал от авиацията Тедър, американският генерал Спаац и френският генерал Латр дьо Тасини.

Тук демонстриращият до този момент прусашко самообладание фелдмаршал Кайтел не издържа: "Как, и французите ли?! Само това липсваше!", се възмущава той. И не без основание, като се има предвид позорната капитулация на Франция през 1940 г. и сътрудничеството на режима на Петен с Хитлер.

Първа точка от подписания от тях

“АКТ ЗА ВОЕННА КАПИТУЛАЦИЯ”

“ Ние долуподписаните, действайки от името на Германското Върховно Командване, се съгласяваме за безусловната капитулация на всички наши въоръжени сили на суша, на море и във въздуха, а също всички сили, намиращи се в настоящия момент под немско командване, предаваме на подчинение на Върховното Главно командване на Червената Армия и едновременно на Върховното Командване на Съюзническите експедиционни сили”.

Трагедията започва на 1 септември 1939 година с нападението над Полша.

До 9 май 1945 година човечеството записва в историята си най-кръвопролитната война. За период от близо 6 години загиват милиони хора по цял свят. 61 държави са въвлечени в тоталната кървава разправа. Тази касапница е известна като Втората световна война. По-малко известно е, че Германия е победена веднъж, но капитулира два пъти.

На 7 май 1945 година, в 2:41 часа, в град Реймс, Франция, Германия подписва пакта за безусловната си капитулация. С това се слага край на сраженията. Документът задължава страните да оставят на място военните си формирования. И да не предприемат никакви действия по унищожаване или повреждане на имущество и инфраструктура.

От страна на хитлерова Германия пактът е подписан от Алфред Йозеф Фердинанд Йодл – генералът, който от 1938 година ръководи Оперативния щаб на Вермахта. За антихитлеристката коалиция подписите си под документа полагат генерал-лейтенант Уолтър Бийдъл Смит – началник на Главния щаб на Съюзническите експедиционни сили и представителят на Върховното главно командване на СССР генерал-майор Иван Суслопаров. Като представител на Франция и свидетел на подписването, пактът е подписан от заместник началника на Щаба на националната отбрана, бригаден генерал Франсуа Севез.

Капитулацията на нацистка Германия влиза в сила от 23:01 часа (средноевропейско време) на 8 май 1945 година. Пактът е изготвен на английски език и за официална е приета само версията му на този език.

На церемонията по подписването на пакта в Реймс присъстват 17 журналисти. Всички те се съгласяват под клетва да не оповестяват официално новината за подписването на документа за срок от 36 часа. Информация обаче изтича. В САЩ и Европа официалното обявяване на подписването на пакта е малко преди полунощ на 8 май. А в СССР – в късните часове на 9 май. От тогава като ден на победата в СССР се отбелязва 9 май.

Сталин е възмутен от подписаната капитулация в Реймс,

при което водеща роля имат западните съюзници. Той отказва да признае този акт и иска ново подписване на капитулацията в завзетия от Червената армия Берлин. И моли съюзниците да не обявяват официално за победата до встъпването в сила на капитулацията, т.е. до 9 май. В последното искане му отказват и Чърчил, и Труман, който заявява, че молбата на Сталин е постъпила при него много късно и е невъзможно да бъде отменено обявяването на капитулацията.

Сталин заявява: „Договорът, подписан в Реймс, не трябва да се отменя, но не бива да се признава. Капитулацията трябва да бъде отразена като най-важният исторически акт и да бъде приета не на територията на победителите, а там, откъдето тръгна фашистката агресия – в Берлин, и не в едностранен ред, а задължително от върховното командване на всичките страни от антихитлеристката коалиция…“ В отговор съюзниците се съгласяват да проведат церемонията с вторичното подписване на акта в Берлин. Айзенхауер известява на Йодъл, че германските командващи видовете въоръжени сили трябва да се явят за провеждането на окончателната официална процедура във времето и мястото, което бъде посочено от съветското и съюзните командвания.

Окончателната и безусловна капитулация на Германия е подписан в берлинското предградие Карлхорст, в сградата на бившата столова на военно инженерното училище. Според официалната версия, приета в Съветския съюз, актът е подписан на 8 май в 22,43 часа централноевропейско време, в 00,43 часа на 9 май московско време. В текста на акта не е посочена точната дата на подписването му – посочен е 8 май 1945 г.

Под този документ подписите си от немска страна слагат генерал-фелдмаршал, началник на Върховното командване на Вермахта Вилхелм Кайтел, представителят на Луфтвафе – генерал-полковник Штумпф и на кригсмарината — адмирал фон Фридебург. Безусловната капитулация е приета от маршал Жуков (от страна на СССР) и заместник главнокомандващия на експедиционните съюзнически сили маршал Тедър.

Айзенхауер има намерение да присъства на второто подписване на акта, но е спрян от възраженията на Чърчил и група офицери от своето обкръжение, недоволни от тази процедура. В резултат Айзенхауер изпраща своя заместник Артур Тедер.

Според съгласуваността между правителствата на Съветския съюз, САЩ и Великобритания е постигната договореността процедурата в Реймс да се смята за предварителна. Точно така тя се трактува в Съветския съюз, където значението на акта на 8 май се принизява, но на Запад се оценява като официално подписване на капитулацията, а процедурата в Карлхорст – за ратификацията ѝ.

След като приема капитулацията, Съветският съюз не подписва мир с Германия,
т.е. формално остава в състоянието на война. Указът за прекратяването на войната е приет от Президиума на Върховния съвет на Съветския съюз на 25 януари 1955 г.

Идеята за безусловна капитулация е лансирана от президента Рузвелт още на срещата в Казабланка през 1943 година.

До месец юли 1944 година е разработен детайлно документ, съгласуван с всички командвания в антихитлеристката коалиция. Когато на 4-5 май 1945 година въпросът за капитулацията на Германия вече става актуален, се налага да се напише нов, кратък и чисто военен текст на пакта. Автори на документа са американски офицери от щаба на главнокомандващия американо-английски съюзнически сили Дуайт Айзенхауер.

В Народна република България 9 май не е официален празник, но този ден се отбелязва тържествено,

като се поднасят цветя и венци на паметниците на загиналите български и съветски войници, бойци от съпротивата и партизани, организират се и други тържествени мероприятия.
След 10 ноември 1989 г. в България се прекратява организирането на официални тържествени мероприятия по случай Деня на победата. На този ден започва да се отбелязва Деня на Европа, посветен на мира и обединението.

В България, както и в ЕС, Денят на победата започва да се отбелязва на 8 май. Въпреки това, всяка година русофили, евроскептици и левичари в цялата страна продължават да празнуват на 9 май. Те отдават почит на загиналите български и съветски воини, и полагат на техните паметници венци и цветя. От 2005 г. празнуващите на 9 май носят по руски образец символични георгиевски ленти.