6 март 1953 г. Българин от Охрид наследява починалия Сталин

Годината е 1953. Йосиф Сталин изглежда в добра, макар и параноична кондиция, тормозейки всеки край себе си, избивайки всички несъгласни и държейки дори и приближените си нащрек. Всичко това стига до внезапен край една сутрин, когато диктаторът е открит проснат на пода на кабинета си, покосен от удар.

На 28 февруари 1953 година Сталин имал гости. Той бил в прекрасно разположение на духа, пийнал повече от обичайното. Гостите си тръгнали след пет часа сутринта. Хрушчов си спомнял, че Сталин, както обикновено, тръгнал да ги изпрати. Той се шегувал непрекъснато.

За обстоятелствата през последните му часове са останали много неясноти. Установено е обаче, че тази нощ Сталин не си е лягал да спи. Когато го намерили, бил облечен. И не си бил свалил зъбните протези. А той винаги, когато си лягал, си свалял протезите. На 2 март диктаторът за първи път е прегледан от лекари, но на 5 март 1953 г. издъхва.

На 6 март 1953 г. на мястото на починалия Сталин, за министър-председател на СССР и генерален секретар на КПСС, е избран Георгий Маленков.

Той е роден на 8 януари 1902 г. в Оренбург, Русия. Някои от предците му по бащина линия са от български произход. Те са били преселници от Охрид и са заемали високи постове в руската императорска армия. Маленков завършва класическа гимназия по време на руската революция, след което се включва в редовете на Червената армия през 1919 г. и става член на болшевишката партия на Ленин през 1920 г.

След началото на Втората световна война той е избран за член на Държавния комитет по отбрана. След края на войната е натоварен с демонтажа на военно - промишления комплекс на Третия райх и прехвърлянето му в СССР.

През 1946 г. кандидатурата на Маленков е издигната за кандидат-член на Политбюро. Въпреки че, изпада в немилост за сметка на противниците си – Андрей Жданов и Лаврентий Берия, той бързо си връща симпатиите на Сталин след смъртта на Жданов. Берия скоро се съюзява с Маленков, организирайки избиването и пращането в трудови лагери на всички съюзници на Жданов. През 1948 г. Маленков става секретар на ЦК на КПСС. За да тества Маленков като потенциален негов наследник, Сталин постепенно се оттегля от ЦК и възлага повечето си отговорности и задачи на него. През 1952 г. Сталин даже премахва длъжността главен секретар на ЦК на КПСС.

Така Георгий Маленков успява да стане неоспорим наследник на Сталин след неговата смърт. Под натиска на партийната върхушка той е принуден да подаде оставка като генерален секретар на КПСС. Така Маленков отваря пътя за партийното издигане на Никита Хрушчов.

Двамата политици съвместно ръководят СССР в продължение на две години.

През февруари 1955 г. Маленков е принуден да подаде оставка. През 1961 г. е изключен от КПСС и заточен в Казахстан. През 1968 г. му е разрешено да се завърне в Москва. Той се дистанцира от обществения живот. Георгий Маленков умира на 14 януари 1988 г.