15 април 1919 г. Червен терор! В Съветска Русия създават ГУЛАГ

На 15 април 1919 г. с декрет на съветската власт са създадени трудово-възпитателните лагери, наречени ГУЛАГ (Главно Управление на Лагерите).

Те са подразделение на Народния комисариат на вътрешните работи в СССР през 1934-56 г., ръководещо трудово-поправителните лагери. При системата на масови репресии и произвол в лагерите попадат много политически неудобни за съветската власт хора.

Затворниците работят безплатно при строителството на пътища и промишлени обекти в Сибир. Поради тежките условия на труд, глада и болестите смъртността е изключително висока. Истината за неспазването на елементарните човешки права в лагерите разкрива А. Солженицин през 1973 г. в книгата "Архипелагът ГУЛАГ".

Първото решение на съветските народни комисари за разстрел или депортиране на класовите врагове е взето през септември 1918 г., насред гражданската война, припомня "Дойче веле". Паралелно се изграждат първите лагери за престъпници, но разликите между едните и другите са пределно размити. "Червеният терор" в съветска Русия е последван от брутална война срещу селското население, в която загиват над 6 милиона души. Садистичният произвол на ЧК /комисията за борба срещу контрареволюцията/ е заменен в крайна сметка от наказателна система с правила за робски труд, която през 1929 става част от реформата на наказателното право, довела до създаването на ГУЛАГ - главното управление на лагерите, за което световната общественост научава благодарение на творчеството на Солженицин.

Историята на ГУЛАГ е историята на една война срещу собствения народ, продължила няколко десетилетия. Руското общество все още не се е възстановило напълно от нея, обяснява писателят Йорг Барбовски, автор на книга по темата. Работниците са били жертвани в името на безсмислени гигантски проекти /само при строителството на в крайна сметка негодния за корабоплаване Беломорски канал загиват 25 000 души/. В кулминационните времена на ГУЛАГ - от 1929 до началото на десталинизацията - през лагерите преминават към 20 милиона души. Броят на жертвите е неизвестен, тъй като десетки хиляди загиват още при депортирането, а голяма част от архивите са изгубени.