Мистерията "Северна Атлантида": потъналият град Рунгхолт

Обвеяната в легенди "Северна Атлантида" е потопена от небивало силен ураган на 16 януари 1362 година. Огромните вълни унищожават много селища по крайбрежието и на островите в Северно море. Историците смятат, че този потоп е отнел живота на 25 000 души.

Легендарният Рунгхолт

Най-известният от потопените градове се казва Рунгхолт. Този средновековен град, известен със своите богатства, е разположен на полуостров Нордщранд в Северна Фризия. Днес под името Нордщранд се води една община, разположена на полуострова, която е популярна туристическа дестинация. Там гостите могат да се насладят на красотите на Ваденско море. Огромни части от тази уникална екологическа система, която се намира в Германия, Нидерландия и Дания, са част от световното наследство на ЮНЕСКО.

Ритъмът на живот в този край се определя от приливите и отливите, които ту изяждат, ту откриват цели километри от бреговата линия. При отлив по тази ивица се разхождат туристи, но и археолози - тъкмо за тях ще стане дума по-нататък.

Точно по тези места в днешната германска провинция Шлезвиг-Холщайн се е намирал богатият легендарен град, потопен преди повече от шест века. Той е бил защитен с дървени диги, но те не удържали напора на стихията, която потопила цялото селище. Жителите и домашните животни погинали в ледените януарски води на Северно море.

Днес пейзажът е толкова променен, че легендарният град Рунгхолт трудно може да бъде намерен. А градът е легендарен, защото според преданията бил богат колкото Рим, но бил унищожен от потопа заради греховното, безбожническо поведение на жителите си. Столетия след изчезването на Рунгхолт местните хора все още си разказват историята за помитащия гняв на Всевишния и причината за него. Преданието гласи, че няколко селяни в местната кръчма напили едно прасе и го сложили да спи. След това повикали енорийския свещеник, който уж трябвало да помаже смъртник. Когато разбрал пиянската шега, свещеникът отказал да извърши ритуала, но пияниците го принудили да остане и започнали да го унижават, като дори напълнили с бира ритуалния потир за даване на причастие.

Гневният свещеник се върнал в черквата и призовал Господ да накаже пияниците, безбожниците и горделивците, след което напуснал селището. Малко по-късно приливната вълна заличила града от лицето на Земята.

Различни средновековни документи и карти доказват съществуването на Рунгхолт. Тамошно пристанище вероятно е било средоточие на търговията със сол, вълна и кехлибар. От 100 години насам археолозите търсят погиналия град, а в научните и лаишки среди се въртят какви ли не хипотези за неговото местоположение.

Първият пробив е осъществен през 1921 година, когато край бреговете са открити редица останки, но тези находки не са били надлежно документирани. По-късно, през 90-те години на 20 век, студенти откриват на дъното на Ваденско море редица предмети, включително и керамични парчета, монети и скъпоценни камъни. Тези находки подхранват легендата за мистериозната "Северна Атлантида". Минава доста време, докато археолозите успеят окончателно да открият и картографират местоположението на Рунгхолт. Едва в началото на лятото на 2023 година успехът им стана факт.

Следите на потопения град

Университетът "Кристиан Албрехт" в Кил съобщава, че разкопките, при които вече са открити основите на няколко сгради, както и градският храм, са започнали още преди шест години. В проекта участват и техни колеги от университета "Йоханес Гутенберг" в Майнц. Екипите археолози провели полеви проучвания, като всеки път по време на прилив изтегляли цялата си екипировка на сухо, а при отлив продължавали работата си на дъното. Работата им зависела изцяло от приливите и отливите.

До момента археолозите са открили следи от пристанищни съоръжения, дренажни системи и основите на тухлена черква, разположена на цели 600 квадратни метра. Основите и местоположението на тази сграда подкрепят хипотезата, че именно това е градската черква, издигната през Средновековието с тухли - както по онова време се строят и другите готически черкви. Наблизо има и следи от около 50 стопански постройки, издигнати върху изкуствени могили. Жилищата и стопанските сгради били строени именно така - нависоко, като мярка срещу бурни наводнения.

Учените все още не съобщават точната локация на тези разкопки. В близко бъдеще проби от тухлите ще бъдат изследвани в лаборатория, след което разкопките продължават. Всички с трепет очакват какво още ще разкрият археолозите за този загадъчен град.

Автор: Максим Нелюбин