ИПИ: Намалете данъците и бюрокрацията

Кризата днес прилича на природно бедствие, което ще изправи пред невиждан спад икономиката на Европа, каза главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов по време на представяне на алтернативния държавен бюджет 2021 г., предложен от институцията. Все пак все още е трудно да кажем какво ще се случи през тази година, както и какво ще се случи през следващата.

След силния спад през второто тримесечие, хората се връщат в производството, което води до оттласкване от дъното и възстановяване, но то не е пълно. "Остава нещо, което дърпа стопанската активност и инвестициите надолу", каза той, цитиран от money.bg.

В България на пазара на труда се вижда същото.

Според него не сме в ситуацията от 2009 г., но все пак ударът е "видим". Той изтъква, че най-големите страхове за икономиката не са сбъднали, но както в еврозоната, така и в България възстановяването догодина вероятно няма да бъде достатъчно.

"Това поставя бюджетната политика пред много голямо предизвикателство", каза той. "Хубавото за България е, че стартирахме от три години на леки държавни излишъци, но все пак страната ни изтегли дълг в размер на 1 млрд. лв. за програмата 60/40 по програмата SURE и емитира задължения в размер на 4,9 млрд. лв."

"Основният фокус на правителството бяха социалните програми и инвестиционните разходи - нещо, което правителството така или иначе прави всяка година", каза икономистът Калоян Стайков. "На фона на цялата променена ситуация и безпрецедентната дълбочина, с която кризата удари, отговорът на правителството беше все същия - повече социални разходи, най-вече към големите групи: детски и пенсионни надбавки. Това се предвижда и за следващата година."

От друга страна, инвестициите в пътища, което е стандартен инструмент на властите, не могат да доведат до растеж. Така през тази и следващата година ще имаме дефицити от над 5 млрд. лв. годишно. "Това се предвижда и в средносрочен план, което е проблем", каза Стайков.

"Голяма част от мерките на правителството, въпреки че се представят като антикризисни, много трудно могат да се обърнат през следващите години", изтъкна още той.

Как да догоним богатите?

"Докато 2020 г., особено през пролетта, фокусът на политиките беше към преодоляване на ударите на кризата, то през 2021 и 2022 г. фокусът им трябва да бъде как да се подпомогне процеса на икономическо възстановяване", каза Богданов. "Как тези, които могат да инвестират, да разширят бизнеса си и да наемат или преквалифицират хора да получат по-добра среда, така че да станат двигателите на растежа."

Това означава тотална промяна на досегашните усилия през следващите години. Защото има пет държави от нашия регион, които догонват Западна Европа значително по-бързо от нас, припомни той.

Затова акцентът на алтернативния бюджет на ИПИ е върху по-ниски данъци и подкрепа на растящите компании. В публичната сфера трябва да се намаляват разходите и грантовете на правителството, да се понижават данъците и размера на публичната администрация.

Това означава и понижаване на заплатите в публичния сектор и да се опростяват процеси, за да може по-малко хора там да вършат същата работа и да се заменят от дигитализация. Същевременно някои стъпки могат да бъдат елиминирани изцяло. От друга страна, възнагражденията в сфери, в които има очевидни дефицити, като здравеопазването и образованието, трябва да се индексират нагоре.

Субсидиите към различни дейности, като тютюнопроизводството и абсурдната държавна петролна компания трябва да бъдат премахнати, изтъкна икономистът. А подпомагането при детските надбавки "на глава" не насочва средствата там, където има нужда, и източва гигантски бюджетни средства.

"Намаляването на данъците е най-важната ни идея, за да се подкрепят инвеститорите в България", каза Богданов. "Трябва да се подпомогнат тези, които знаят как да успяват на глобалните пазари - това е рецептата за бързото възстановяване."

Същевременно трябва да се насърчават компании, инвестиращи в увеличаването на човешкия капитал. "Вярваме, че бизнесът най-добре може да срещне диспропорциите и дисбалансите в уменията при технологиите - там трябва да бъдат насочени мерките на правителството", смята той.

При публичните инвестиции няма предвидимост и харченето е безконтролно, смята Стайков. Същевременно инвестиционните проекти се правят така, че да отговорят на европейското финансиране, а не за да се насочват средства там, където са най-нужни. "Европейското финансиране трябва да подкрепя тези разходи, които са важни за средата в България", каза и Богданов. "Това е риск от 13 години насам и ще продължи в бъдеще."

Затова от ИПИ предлагат 3 млрд. за инвестиращите компании чрез съкращаване на разходи и съкращаване на разходи и субсидиите в размер на 4 млрд. лв. Това ще постигне с 1 млрд. по-нисък дефицит догодина и ще доведе до повече инвестиции, по-висока заетост и по-бърз растеж.

"Идеята не е да има заетост в зомби фирми, а във фирмите, които стават все по-конкурентни", каза Богданов. "Трябва да капитализираме от преместването на нови дигитални компании в Европа."