Когато S-Klasse W126 беше хечбек

Прогнозите за бъдещето винаги звучат интересно, когато то настъпи. През 80-те години до настъпването на новия век остават цели две десетилетия и 2000-ата година изглежда далече. За немските автопроизводители това става повод да покажат на какво са способни в технологичен план и да демонстрират превъзходство.

Салонът във Франкфурт през 1981 г. минава под знака на нововъведенията в безопасността. По това време в Mercedes-Benz вече са доста напред с материала в това отношение. Флагманът W126 се предлага с въздушна възглавница за водача (от 1987-а и за пасажера), система за контрол на сцеплението, предпазни колани с предварително обтягане, ABS, абсорбиращи зони на деформация при удар и т.н.

Без да забравят за сигурността инженерите от Щутгарт съсредоточават усилията си върху екологията и разхода на гориво, който продължава да тормози производителите след постоянното поскъпване на петрола през 70-те. Резултатът от усилията на немските конструктори е Mercedes-Benz Auto 2000 - прототип, чиято механика хвърля поглед в бъдещето, а в дизайна могат да се открият чертите на дебютиралата десетилетие по-късно S-Klasse W140.

В създаването на прототипа е използван целият опит в областта на аеродинамиката, с която W126 печели толкова овации. Чистачките са скрити под предния капак, а пръскалките са вградени в колонките на предното стъкло. Най-съществена роля за обтекаемостта обаче играе специфичната задница, позната като Kamm-tail. Днес подобна каросерия имат повечето хибриди.

Auto 2000 има коефициент на въздушно съпротивление 0.28. Днес, 33 години по-късно, с подобна стойност могат да се похвалят Nissan Leaf и Lexus CT200h. Това помага на немците е да постигнат главната си цел - среден разход под 10 л/100 км.

Mercedes-Benz подготвя три версии на футуристичния си прототип, всяка с различна задвижваща система и дизайнерски нововъведения. Първата има бензинов V8 с мощност 150 к.с. и система за деактивиране на половината цилиндри при леки натоварвания. Едва ли има нужда да се обяснява колко производители разчитат на тази технология за намаляване на разхода днес. Макар да не е най-бързият Benz на планетата, бензиновият Auto 2000 харчи впечатляващите за онези години 9.3 л/100 км.

Вторият концепт е оборудван с 3.3-литров шестцилиндров дизел с два турбокомпресора. Разходът му при скорост 120 км/ч впечатлява дори днес - 7.5 л/100 км.

Специалистите обаче смятат третата версия на Auto 2000 за най-новаторска. Тя се задвижва от газова турбина. Агрегатът отделя много малко вредни емисии, изключително лек и компактен е, развива много висок въртящ момент и не се нуждае от водно охлаждане. Технологията все още се смяташе за футуристична през 2010 г., когато бе представен Jaguar C-X75.

Каросерията тип хечбек никога не си пробива път до серийната S-Klasse, за което надали някой съжалява. Откъдето и да го погледне човек, Mercedes-Benz Auto 2000 далеч не е дизайнерски връх. В технологичен план обаче този 33-годишен прототип си остава едно от най-значимите произведения на щутгартските инженери.