„Осветено“ е светилище на Одриското царство в Средна гора

Завърши четвъртата археологическа експедиция на Националния исторически музей /НИМ/ в района на средногорския връх Кози грамади /1356 м. н. в./ в землището на село Старосел /Хисарско/.

Проучванията бяха ръководени от доц. д-р Иван Христов от НИМ, а консултат бе доц. д-р Христо Попов от Националния археологически институт с музей при БАН, съобщиха от НИМ.

Средствата за експедицията бяха осигурени от анонимен дарител - 10 000 лв., и от Министерството на културата.

До този момент са изразходвани 14 795 лв. и 65 стотинки.

Десетимата археолози проучиха 30 квадрата, разпределени на три сектора - южен, централен и северен, върху площ от 700 кв. м. Бяха локализирани основни археологически структури - част от голямо тракийско светилище, разположено на върха на площ от 10 декара. Култовото място бе приобщено към цялостния комплекс „Кози грамади“. Този комплекс е своеобразен археологически резерват - античен групов паметник от национално значение, на площ от 61 хектара.

Комплексът е бил тракийски владетелски център в северозападната периферия на Одриското царство и е включвал: монументални подмогилни съоръжения – храмове и гробници, разположени в равнинната част на Старосел и в землището на Стрелча и Копривщица; трако-гръцки селища, с подчертан търговски облик, наречени емпориони, при с. Кръстевич /Хисарско/ и с. Васил Левски /Карловско/; укрепена владетелска резиденция на югоизточния склон на връх Кози грамади.

Политическият и религиозен център на комплекса е бил разположен на връх Кози грамади и в исторически план се свързва с имената на тракийските владетели Котис Първи, Аматок Втори, Терес Втори и с македонския владетел Филип Втори, който през 341 г. пр. Хр. прекъсва неговото развитие, за да се обособи години след това политическият център на одрисите в Казанлъшко - при цар Севт Трети.

Кои са конкретните резултати на експедицията на НИМ

1. Проучен е изцяло древен тракийски храм /на площ от 50 кв. м/ с непозната до сега планировка, включваща вътрешна колоната, запазена днес от четири каменни бази за дървени колони. Храмът съществува от VIII в. пр. Хр. до края на III век сл. Хр.

2. Разкрита е голяма част от масивна крепостна стена, охраняваща и маркираща свещения участък на върха. Стената е шедьовър на монументалната архитектура и има лицева зидария от големи - перфекто обработени - блокове. За изграждането й от изток и запад /само в южния сектор/ са били използвани около 900 блока, тежащи над 135 000 кг. Останалата част на върха също е била оградена чрез каменен зид и отделни вътрешни терасиращи зидове.

3. Цялостно е проучен и разчистен входът на светилището от север. Той също е маркиран от големи каменни блокове и е широк 2.5 м.

4. Проучени са ритуални структури от V-IV век пр. Хр., включващи фрагменти от местна тракийска керамика и гръцка импортна /амфори и чернофирнисова карамика/. Допълнителен лукс за светилището е било използването на плоски керемиди от корински тип със златисто покритие, отразяващо слънчевите лъчи и забелязващи се от километри в планината. Специално подготвеното лаково покритие на тези керемиди се среща в България единствено при обекта при с. Васил Левски /Карловско/, но е познат от керемидите при гръцките храмове в Северна Гърция.

5. Локализирано е мястото на голяма представителна постройка /вероятно втори храм/, изградена също от дялани блокове. Предстои проучване.

6. Окончателно е проучена раннохристиянска базилика от края на IV век.

7. Открити и инвентирани са близо 100 ценни предмета: сребърни и бронзови монети на одриските царе Котис Първи, Керсеблепт, Терес Втори; монети на Филип Македонски и Македония от III в. пр. Хр.; сребърни къснорепубликански римски монети; сребърни монети на императорите Траян, Волузиан, Траян Деций, Валериан; десетки фрагменти от мраморни оброчни плочки, някои от тях със запазени изображения на боговете Зевс и Хера; оловни ядра за прашка с надписи; съд за благовония; керамични и бронзови зарчета за игра; бронзови накити; колективна монетна находка от медни и бронзови монети от края на IV век сл. Хр., които бележат края на съществуването на светилището.

От тазгодишните проучвания, както и от разкопките през 2010-а и 2011-а година. може да бъде направен изводът, че в пределите на връх Кози грамади е била съсредоточена една от най-големите столици /резиденциални центрове/ на Одриското царство за периода V в.- 40-те години на IV в. пр. Хр.

До този момент от писмените извори са известни имената на няколко резиденции–столици на одриските царе, разположени предимно около проливите в югоизточна Тракия.

Един от термините, които могат да бъдат използвани за укрепената резиденция под връх Кози грамади, е «базилейон». За първи той е споменат от Херодот. Според съвремените историци терминът „базилейон“, който старогръцкият историк употребява със значение на царска крепост, може да бъде определен и като укрепена царска резиденция. Допълването на комплекса с новооткритото светилище придава допълнителна историческа тежест на върха и той спокойно може да бъде назован „втора свещена планина на одрисите“, по подобие на вече позната област в европейската част на Турция, където са резидирали тракийските царе.

Въпреки че политическият и религиозният център на връх Кози грамади остава за сега анонимен, археолозите са на път да предложат хипотеза и за неговото име, въз основа на анализ на писмените извори, отнасящи се до похода на македонския цар Филип през 342-341 г. пр. Хр. в земите на одрисите. Със сигурност както резиденцията, така и светилището на върха, са превзети от Филиповите генерали Анаксандър и Клеобул през 341  г. пр. Хр. Техните имена са изписани върху оловни ядра за прашка, намерени както в храмовото пространство, така и пред лицето на западната крепостна стена на върха.

Съгласно изискванията на Закона за културното наследство, всички изброени структури на връх Кози грамади са консервирани в повечето случаи чрез засипване с изкопана пръст. До този радикален метод Иван Христов е стигнал, гледайки отчаяно как за последните 13 години в равнината около Старосел се съсипват от природата и от иманярите блестящите открития на Георги Китов - в могилите Четиньова, Рошавата, Недкова, тази при Маньов дол и много други.

Екипът на експедицията започва подготовка за издаването на резултатите от проучванията в том трети от поредицата „Кози грамади. Проучване на одриска царска резиденция и светилища в Средна гора”.