Защо наричат Търново “прокълнатият град”

Проф. Николай Овчаров разглежда антибългарските виждания на нидерландеца Махиел Кийл и неговите нашенски апологети относно края на българската средновековна държава и първите векове на османското робство, пише "Труд".

В излязлата си още през 1985 г. своя основна книга Кийл отделя нарочно място на градовете на Второто българско царство, които с две думи са “малки и неугледни, несравними със Запада и дори с другите балкански страни”.

Нидерландецът се опитва да изчислява тяхното население, използвайки известната демографска формула на Дж. Ръсел, но без да има ясна представа за извършваните у нас археологически проучвания. Въпреки това изводите му са категорични и безапелационни. Според него размерът на тези селища е скромен, а броят на техните жители - незначителен.

Така например, според нидерландеца, важният икономически и културен център на Дунавска България, укрепеният град Червен, имал население от 2500 души, “което вероятно даже е повече от реалното.” Силистра също била с 2500, Шумен - с 1400, а средновековна Варна, чието точно местоположение въобще е неизвестно, - забележете! - точно с 2620 жители!

Така се стига до столицата Търновград, наречена от Кийл пренебрежително Fluchstadt - “прокълнат град”, със скромното население от 4-5000 души.

Да, това е същият град, който Вселенският патриарх Калист назовава с уважение през XIV в. “царстващия град на българите Търново, втори след Константинопол словом и делом”. Българският средновековен писател Григорий Цамблак пък го слави като много богат и красив, извънредно добре укрепен и с “многобройно население”.

Нашите историци Ат. Попов и Й. Андреев обаче са на мнение, че населението на Търновград е достигало 12-15 000 души и именно това е дало основание на Калист да го сравнява с Константинопол, който тогава наброявал 30 000 жители.

Но особено интересна е цифрата, дадена от един от най-големите изследователи на средновековната европейска демография - Пол Байрох, заедно с неговите съавтори Жан Бату и Пиер Шевр. Според тях гражданите на Търновград в началото на XIV в. са 35 000! Същите автори са категорични за броя на жителите на други български градове от този период: Шумен (15 000), Преслав (20 000), Средец (20 000) и т. н.

Пол Байрох отива още по-далеч и подчертава: “Не можем да разглеждаме славянския свят и развитието му през вековете, без да се спрем на урбанистичния възход на Балканите и в частност на България... Нека да вземем историята на Търново или Преслав в България, два града, които в определени периоди на Средновековието са били последователно столици на една високоразвита страна”.

Важен фактор за европейската демография през XIV в. е чумата. Тя оказва огромно въздействие и в България, за което свидетелстват открити масови гробове в столицата Търновград. Писмени данни за нашата страна липсват, но населението на Париж, например, се стапя наполовина до 100 000 души в средата на XIV в.

През 1100 г. населението на Лондон е 18 000 жители, а към 1300 г. вероятно наближава 100 000 души. При вълната на Черната смърт от 1348 г. градът губи една трета от жителите си.

След срива през ранното Средновековие “Вечният град” Рим се стабилизира и през XII в. достига 80 000 души. В края на XIV в. поради чумата и вътрешните конфликти популацията спада и в XVI в. е едва 20 000 души. Младата Москва също е покосена от Черната смърт и при преброяване от 1382 г. има малко над 15 000 жители.

Изключително важно е излязлото през 2016 г. фундаментално изследване на Р. Цезарети, Х. Лобо, Л. Бетанкур, С. Ортман и М. Смит, посветено на населението в средновековните западноевропейски градове. Анализирани са данните за 173 града от началото на XIV в. от днешните държави Великобритания (територията на Англия), Франция, Белгия, Германия, Швейцария и Италия.

Проучванията обхващат периода 1280-1320 г. преди избухването на чумната епидемия. Авторите ползват термина “град” най-вече за селища с население до 10 000 жители. Във всички случаи населението в тези градове е над 1000 жители, а най-често срещаната популация е 3-5000 души.

Най-голям град в Англия в началото на XIV в. е столицата Лондон. Разликите в оценките за броя на населението у различните изследователи обаче са впечатляващи: 60 000 (по Ръсел, 1972 г.), 35 000 (по Байрох, 1988 г.), 60 000 (по Найтингел, 1996 г.), 80-100 000 (по Добсън, 2000 г.), 60 000 (по Камбъл, 2008 г.) Лондон надминава много по жители всички останали английски градове.

Например традиционната северна столица Йорк има 18 000 жители по Ръсел, 8000 по Байрох, 12 000 по Добсън и 22 000 по Камбъл. Норич, който с Йорк и Бристол е сред трите най-процъфтяващи провинциални английски града, е с население от 13 000 души по Ръсел и Байрох, 4-5000 по Брод (2000 г.) до 14 000 по Камбъл.

Огромната част от английските градове като Нотингам, Стамфорд, Дъръм, Честър, Донкастър и др. по всички оценки са между 2-5000 души.

Закономерно градовете във Франция през този период са по-многолюдни. За столицата Париж средната оценка е 200 000 души, като Ръсел дава 80 000 жители; Байрох - 150 000; Чандлър и Моделски (1987 г.) - 287 000 (за 1328 г.) Според усредненото становище на петима автори населението на втория по големина град Руан е от 40 000 жители, пише сайтът pochivka.blitz.bg..

Пак от петима изследователи средната оценка на гражданството на Орлеан е 22 000 души, а на шестима учени за южната столица Тулуза - 33 500. Градове като Тулон и Блоа пък са с население от 3-5000 жители.

В началото на XIV в. Женева е населена от едва 3500 души (по Байрох и Ръсел), а за столицата на бъдещата Австрийска империя Виена същите автори дават числото от 4500 жители. По средната оценка на различни автори населението на най-големия германски град и столица на Свещената Римска империя Кьолн е около 40 000 души. Следват Аугсбург, Ерфурт и Майнц с население от 23-25 000 души, но повечето немски градове като Лайпциг, Дрезден, Хановер и Щутгарт са с население 3-5000 жители.

Най-много големи градове през разглеждания период има в Северна Италия, където тогава се намира икономическият център на Европа. По средните данни на петима автори Венеция е с население от100-120 000 души; шестима оценяват това на Милано между 60-150 000, а Кремона и Верона са с над 20 000 жители. Дори най-малките като Пистоя, Фаенца и Равена имат население от 10-12 000 души.

Според Кийл най-големите български градове през XIV в. наброяват по 2500-2700 жители, а столицата Търновград не надхвърля 5000, което ги поставя до най-малките градски системи във Франция, Англия, Германия, Австрия и Швейцария. На друго мнение са българските историци и най-известните световни специалисти по средновековна демография.

Търновград се нарежда до урбанизирани селища като Йорк, Орлеан, Майнц, Верона и др. А по компетентната класификация на Байрох, Бату и Шевр българската столица е от ранга на втория град на Франция, Руан, на южната є столица Тулуза и доближава по брой столицата на Свещената Римска империя, Кьолн! Шумен, Преслав и Средец пък са в компания с английския Норич, немския Ерфурт и италианския Кремона. Десетки по-малки градове са с население от 2-3000 души.

На големината на българските градове съответства броят на българското население през XIV в. Според оценките на В. Гюзелев, Й. Андреев, П. Ангелов и Д. Аркадиев към 60-те години на столетието то е между 2-2.5 млн. души. Дж. Ръсел изчислява населението на Англия през 1372 г. на около 2.5 млн души. Това ще рече, че островното кралство и Българското царство от епохата на Иван Александър са били близки както по брой на жителите, така и по концентрация на градско население.