Честита Баба Марта! - Март 2022

Първи март е един от най–любимите празници на малки и големи. С него ние поставяме символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата.

На този ден имен ден празнуват: Марта, Мартина, Мартин

Обреди и Традиции

Легендите и преданията, свързани с Баба Марта, са многобройни. Според една от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците януари и февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита. Друга легенда пък разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата. Не минало много време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. Според вярванията нейното променливо настроение и избухливост оказват влияние на времето. В миналото се вярвало, че когато тя се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно затова огромна част от традициите и обичаите, свързни с този ден и месеца като цяло, са посветени на умилостивяването на Баба Марта. Поверието гласи, че на първи март тя спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червени чорапи и червена зaбрадка. Хората вярвали, че старицата ще влезне само в спретната и подредена къща.

На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.

Според някои вярания на този ден се празнува и за предпазване от змии и гущери, схващани като потенциални вредители. Като предпазни мерки срещу тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата.

На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1-ви март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. Мартениците се слагат на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някои български региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартеници от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап. На някои плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници.

Старицата имала и изисквания относно хората, които ще срещне на първи март. Тя не обичала да вижда стари жени и за това те си седяли вкъщи, за да не я разгневят. Затова пък младите момичета и децата се радвали на нейната благосклонност и благодарение на тях времето можело да бъде топло и слънчево. Баба Марта била изключително благоразположена към хората, които носели мартеници, откъдето идва и многовековната традиция на този ден да се окичваме с бели и червени конци.

Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво или я слагат под камък.

Поверия

Преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда – и го оставят там девет дни. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво.

Бабите не излизат рано, за да не срещнат баба Марта и да не я разсърдят. Ако я срещнат момичета, времето ще е топло и хубаво.

Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината.